От края на Първата световна война извън Истанбул няма арменски училища - и почти никакви арменци. Мнозинството от 80 000 арменци, живеещи днес в Турция, са концентрирани в Истанбул. Всъщност чужденците са изненадани, че в Турция изобщо има арменци - казва учителят по спорт и самият той арменец Армандо Коцантино:

"Външните лица често не знаят, че ние като арменци можем да живеем тук. А ние имаме арменски черкви, арменски училища, право на арменски социални учреждения, а също известни права и свободи."

Всички тези права арменците получиха в съответствие с мирния договор от Лозана, който страните-победителки във войната сключиха през 1923 с младата турска държава. Договорът, а и турската конституция, гарантира

равноправие на своите немюсюлмански граждани.

Това е на теория, а на практика нещата са много по-различни. Така например много професии са затворени за арменците. Защо в Пангалти, арменския квартал на Истанбул, има толкова много зъболекари, златари и автомеханици обяснява арменският лекар Пакрат Естукян:

"Арменците в Турция не могат да стават държавни служители, войници или полицаи. За тях остават само свободните професии. В турската конституция се казва наистина, че всички граждани са равни пред закона, но има и неписани закони. Така например един арменец не може да влезе във военната академия. Достатъчен е поглед в досието му, за да го отхвърлят. Това разбира се не е нито законно, нито конституционно, но така е на практика."

От гледна точка на правозащитните организации, този проблем, с който се сблъскват впрочем всички малцинства в Турция, трябва без бавене да бъде решен - както изтъква арменецът Рафи Хермон:

"Онова, от което немюсюлманите се нуждаят и то спешно, е равнопоставеност пред закона. Докато ние не можем да бъдем дипломати, полицаи, войници или дори боклукчии, ние ще бъдем граждани от втора ръка."