Наскоро бившата ръководителка на Българската редакция на Дойче Веле Румяна Таслакова представи в София разширеното издание на книгата си „Неизвестно за известните. 25 въпроса на Дойче Веле”, която съдържа интервюта със 110 измежду най-известните българи и българки в политиката, културата, изкуството и спорта.

„В края на 80-те години режимът на Живков бе принуден да намали степента на заглушаването на предаванията на Дойче Веле от Кьолн. Беше топло и пътувах из селата на родния ми Троянски край. Прозорците бяха широко отворени и често точно в 12 часа на обед чувах сигнала на новините на германската медия. Хората търсеха не само истинската информация за ставащото по света и в България, но и кратките, сбити, много съдържателни коментари, които бяха безмилостни към лъжите и митовете на комунистическата пропаганда”, си спомня писателят Георги Мишев. „Предаванията на медията ни дадоха да разберем, че нещо необратимо се променя в света на комунизма, че той е обречен и нищо не би могло да спре неговата ерозия”, свидетелства известният български писател и публицист.

„Дойче Веле и Свободна Европа бяха Йерихонската тръба, която събори крепостта на комунизма”, обобщава писателят Марко Ганчев, който всъщност цитира бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър. Според нея тъкмо чуждите радиостанции са срутили комунистическите режими.

„Основен акцент в работата ни дълги години беше защитата на правата на човека. Хората в България трябваше да бъдат окуражени да защитават своите права”, разказва бившата ръководителка на Българската редакция Румяна Таслакова.Според нея журналистите в Дойче Веле са си дали сметка за значението на предаванията на български едва в края на 80-те години, когато с тях започват да се свързват слушатели от България.

А ето и някои забавни факти от новото издание на книгата на Румяна Таслакова. „Какъв искахте да станете като дете?” - на този въпрос покойният кинорежисьор Иван Андонов посочва професията на художника, която наистина беше последната му любов и успешна професионална реализация. Димитър Бербатов казва, че е искал да стане футболист - също както и поетът Румен Леонидов. Васко Кръпката, Бойко Василев, Марко Ганчев и Георги Мишев още от деца са много далновидни: първият иска да стане музикант, вторият – журналист, а двамата известни писатели - писатели. Странна мечта като малък е имал философът и поет Цочо Бояджиев, който искал да стане каруцар. Не му отстъпва и екс-президентът Петър Стоянов с биографичен проект „боклукчия”. Артистът и режисьор Николай Бинев искал да бъде бозаджия, а политикът Филип Димитров се е виждал с адмиралски пагони. За професията на пожарникаря мечтаели по-сетнешният композитор Кристиян Бояджиев, преводачът Кръстан Дянков, писателят Иван Радоев и певицата Камелия Тодорова. Почти е осъществил детската си мечта премиерът Бойко Борисов, който искал да стане полицай, но все пак по-напред му се наложило да се хване за пожарникарския маркуч.

Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев