Въпреки спечелената война и въпреки залавянето на саддам Хюсеин. Коментар за перспективите на демокрацията в Ирак от наблюдателя на Дойче Веле Петер Филип:

Когато президентът на САЩ Джордж Уокър Буш заяви, че възнамерява да доведе свободата и демокрацията в Ирак, а послеи в целия Близък изток, надали е могъл и да си помисли, че иракски шиитски лидер може да се опита да поучава Вашингтон, какво действително трябва да се разбира под понятието "демокрация". Точно това обаче направи Аятолах Ас Систани, духовниятводач на шиитското мнозинство. Систани, който досега проявяваше по-скоро сдържаност и не насъскваше привържениците сисрещу окупаторите, кара шиитите да демонстрират от дни наред с искания за свободни избори и по този начин се противопоставя на цивилния администратор на Вашингтон в Багдад Пол Бремър, който иска да предаде управлението в края на юни в ръцете на иракчаните, но смята, че е прибързано пък и техническинеосъществимо, заплануваното преходно правителство да се определи чрез свободни и демократични избори. Вместо това преходното правителство трябвало да бъде прието от регионални събрания, нещо което е за критиците доказателство, че Вашингтон няма готовност да отстъпи контрола над бъдещото развитие. Несъмнено това подозрение е оправдано, тъй като явно САЩ възнамеряват да запазят присъствието си в Ирак за по-дълго. Също така обаче е ясно, че исканията на Систани са все пакдоста прибързани: Вашингтон засега планира утвърждаването на преходно правителство, което впоследствие да се погрижи за провеждането на свободни избори. Тези избори тогава, кактое общоприета световна практика, да послужат за сформиране на парламент и на свободно избрано правителство. Това да стане в рамките на оставащите до края на юни пет месеца е твърде нереалистично.
При това на американците може до голяма степен да се вярва,че не желаят да носят официално отговорността за Ирак по-дълго, отколкото е неизбежно необходимо, а биха желали, колкотое възможно по-бързо да предадат тази отговорност на самитеиракчани, колкото е възможно по-бързо. Без при това да се забравя, че подобна стъпка би трябвало да гарантира поне минимум стабилност.
Всекидневните атаки и атентати обаче саботират подобен план.Така, както стана се тежкия атентат от неделя, който май задуши още в зародиш и една идея на Бремър, а именно започналатапреходна фаза да бъде възложена на Обединените нации. Наистина Генералният секретар на ООН Кофи Анан вече безуспешно се опита да призове Аятолах Систани, да прояви още малко търпение за изборите. Допълнително обаче на Бремър смяташе,че всъщност Обединените нации са най-подходящи да придружават Ирак към по-доброто политическо бъдеще. Анан наистинасъвсем наскоро възложи на ималия успех в Афганистан Лакхдар Брахими, да се погрижи и за Ирак. Дали обаче генералният секретар понастоящем иска или може да стори нещо повече, е под въпрос. ООН стана през август мишена за един от най-тежките атентатив Багдад, след което изтегли персонала си. Завръщането му биизисквало преди всичко повече сигурност. Такава обаче можеда предложи, въпреки всички изключения, засега само окупационната армия. ООН лби изгубила доверие, ако се постави под закрилата на окупаторите. А независим международен корпус не се очертава, още повече че няма гаранция, дали и този копрпус няма да бъда атакуван. Така както нямаше и няма гаранция за ООН и за Червения кръст.
Изходът би могъл да гласи: ООН да започне да действа след сформирането на преходното правителство. Т.е. в края на месец юни. Дотогава всички участници в събитията би следвало да успокояват положението. Само спокойствието води до сигурност, а само сигурността ще донесе на Ирак свободни избори и демокрация.