Не само коронавирусът предизвиква в момента политически спорове в Германия. Германските политици водят дискусии и по една друга тема: американските атомни бомби, разположени в западната част на ФРГ. Водещи представители на Социалдемократическата партия предложиха този ядрен арсенал да напусне Германия. Но идеята им породи възражения - не само от страна на управляващия съюз ХДС/ХСС, но и сред самите социалдемократи. Сега този спор може да се превърне в допълнителен проблем за коалиционното правителство на канцлерката Меркел.

"Ядреното оръжие не укрепва сигурността. Тъкмо обратното."

Началото на дебата положи председателят на фракцията на ГСДП в Бундестага Ролф Мютцених, според когото "ядреното оръжие не укрепва сигурността на страната, а тъкмо обратното". Освен това американският президент Доналд Тръмп е твърде непредсказуем, каза той и изтъкна още един аргумент: Белият дом е дал да се разбере, че ядреното оръжие служи не само за сплашване, но "може да бъде използвано и за воденето на война". Мютцених беше подкрепен от съпредседателя на социалдемократите Норберт Валтер-Борянс, който също подчерта, че Тръмп е непредсказуем в действията си.

Още през 50-те години на миналия век, по времето на Студената война, американците решиха да прехвърлят част от собствения си ядрен арсенал в Западна Европа. По информация в германските медии, до началото на 1990-те години в Германия са били разположени между 150 и 200 американски атомни бомби. От тях днес са останали около 20 бойни глави - основно водородни бомби от типа B61.

Според оповестена през 2010 година от Уикилийкс информация от дипломатически депеши, този ядрен арсенал се намира във военновъздушната база Бюхел в провинция Райнланд-Пфалц. Неговото разгръщане е част от стратегията за съвместно използване на ядрено оръжие в рамките на НАТО, а Германия - като член на алианса - е длъжна да участва в неговата ядрена програма. Това дава на Берлин право на глас при планирането и провеждането на операции на НАТО с използване на ядрено оръжие. От своя страна Германия се задължава да предоставя самолети, годни да носят ядрено оръжие, както и да организира съхраняването на ядрени бойни глави на своя територия.

Извеждането на това оръжие от страната се одобрява масово от германците. 86 процента не искат ядрено оръжие на своя територия, сочи социологическо проучване от 2019 година. Налице е и политическа подкрепа за това: Съюз 90/Зелени и Лявата партия отдавна настояват за отказ от съхраняване на ядрено оръжие на територията на страната. А сегашната инициатива на Ролф Мютцених и сие не е първата в средите на Социалдемократическата партия: още през 2009 година бъдещият външен министър и настоящ федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер поиска атомните бомби да напуснат Германия.

Днес германските власти не само не планират нищо подобно, но и Германия участва във финансирането на скъпоструващия проект на Пентагона за модернизирането на ядрения арсенал. Миналата есен 20 ядрени бойни глави заминаха от Бюхел за САЩ, за да бъдат оборудвани с най-новата и много по-точна система за управление, разкри тогава списание на "Шпигел".

В същото време Бундесверът полага усилия за обновяване на своя арсенал от самолети, способни да носят ядрено оръжие. Така например военната министърка Анегрет Крамп-Каренбауер е изпратила писмо до Пентагона със запитване за покупката на 30 самолета от Боинг от типа F/A-18 Super Hornet, съобщава отново "Шпигел".

Маас: Германия няма да поема по "свой път" 

Искането на социалдемократите предизвика недоумение от страна на техните партньори-консерватори в широката коалиция. Експертът по въпросите на отбраната в ХДС/ХСС Хенинг Оте заяви, че "наивността на някои водещи фигури в ГСДП застрашава безопасността на Германия". А негови колеги-консерватори призоваха външния министър Хайко Маас, който е социалдемократ, да напомни на съпартийците си, че сегашният коалиционен договор за управление не предвижда никакви действия по отношение на ядрения арсенал на територията на страната.

В понеделник, 4 май, Хайко Маас се включи в дикусията. В интервю за "Шпигел" той заяви, че германската външна политика и политиката по сигурността няма да тръгва по никакъв "свой път" и няма да подкопава доверието на партньорите си със свои едностранни стъпки.