Германските природозащитници и противници на атомната енергия са активни не само в страната, но и навън. Може да се каже, че и с тяхна помощ концернът РВЕ беше отказан от участието си в проекта за АЕЦ Белене. Навън Германия оставя впечатлението, че иска, колкото се може по-скоро, да се откаже от атомната енергия. Дали обаче наистина е така?

Кой е готов да плаща по-скъп ток в името на идеята?

И на каква цена е възможно това? Кой в Германия би бил готов да плаща за нужните инвестиции в алтернативни източници на енергия? Голямата част от противниците на атомната енергия, със сигурност - не. Тяхната готовност за плащане се изчерпва още в момента, когато им се поискат допълнителни 0,6 цента на киловатчас енергия, за да получават екологично чист ток.

Три четвърти от германците, според груби преценки, искат атомните централи да бъдат изключени. Едва около 6% от населението обаче ползват електроенергия от обновяеми източници. Еко-институтът в Дармщат, Службата за защита на природата в Десау, дори анти-атомно настроеният експертен научен съвет на германското правителство напоследък внезапно стигнаха до едно и също прозрение: вятърът и слънцето може и да са далечното бъдеще на електроснабдяването.

Те обаче не са подходящи или са малко подходящи, когато става дума за това, бързо да се намери заместител на атомната енергия. Нещо повече. В Германия в момента никнат като гъби след дъжд нови електроцентрали, работещи с въглища. А тъкмо те са известни като едни от най-големите замърсители на атмосферата.

Въглищата ли ще опазят околната среда?

Неприятно е да се признае, но за съжаление, без тях не може. Включително и поради това, че те стават крайно необходими, след решението за незабавно спиране на най-старите реактори в Германия. Ако спокойно се изчакаше тези реактори да изчерпат своя проектен експлоатационен срок, нито една от роящите се напоследък нови електроцентрали на въглища, на практика нямаше да е необходима.

Експерти очакват, до 2020 година в Германия да се произвеждат близо 14 гигавата допълнителна електроенергия от въглища. А това отговаря съвсем точно на мощността на онези 14 атомни централи, които би трябвало да бъдат изключени до същата година. Такава е печалната истина.