В областта на духовното, панелносивото социалистическо ежедневие преминаваше в тъмносиво. Но тъкмо на този фон се открояваха още по-релефно някои фигури, които трудно се побираха в идеологическата кошара на социализма. Един от тях беше Ханс Майер, големият литературовед, който от 1948 до 1963 преподаваше история на литературата в Лайпцигския университет. Майер, интелектуалец, скитник, евреин, се ражда в богато семейство в Кьолн, завършва право и литература, през 1933 емигрира във Франция, оттам в Швейцария, а след войната се заселва в ГДР, където заедно с един друг необикновен мислител, философа Ернст Блох, се отдава на илюзията за изграждането на един нов свят. Много скоро “принципът надежда” рухва: Блох избягва пръв във Федералната република, Майер го последва през 1963.

Майер беше черна овца в социалистическото общество, беше аутсайдер и в свободния свят. Неслучайно “Аутсайдери” се нарича и неговият шедьовър, излязлата през 1975 обемиста монография, в която този блестящ разказвач и анализатор се спира на положението на жените, хомосексуалистите и евреите, в огледалото на световната литература. “Книгата изхожда от твърдението за провала на буржоазното Просвещение от гледна точка на постулата за общественото равенство.” Авторът разказва за писатели и техните литературни герои: от Юдит през Жана д’ Арк до Жорж Санд и women’s lib, от Содом през Андерсен до Жан Жьоне и gay power, от Хайне до Освиенцим и Израел. Самият Майер, като евреин и хомосексуалист, беше двоен аутсайдер, тоест знаеше много добре за какво пише.

По повод 100-годишнината от смъртта му издателство “Зуркамп” преиздаде труда на Майер, който не е изгубил нищо от своя аргументативен патос, да не говорим за главозамайващата литературно-историческа панорама, която разгръща. В епохата на глобализацията, напомнянето на Хайнс Майер, че светът все още не знае как да се отнася със своите аутсайдери, е повече от актуално.

Всеки, който познава Джон Максуел Кутси като превъзходен романист, неизбежно остава изненадан, когато го опознае и като есеист: оказва се, че в своите есета южноафриканският автор ни най-малко не отстъпва от висотата на своята проза. Може би не би било пресилено твърдението, че Кутси е най-начетеният писател, получавал някога Нобеловата награда за литература (2003). В продължение на 30 години той преподава литературна история и теория в родния си град Кейптаун, а от няколко години работи в университета на австралийския град Аделаида, където живее. В течение на академичната си кариера, но и като дългогодишен сътрудник на реномирани, главно американски литературни списания Кутси е написал извънредно много текстове, обединени в четири сборника. Една дузина от тях, подбрани специално за германската публика, бяха издадени тази пролет под заглавието “Какво е това класик?”.

Подобно на Ханс Майер, Кутси също се чувства аутсайдер, израснал и живеещ извън духовните центрове на Европа, с несигурна идентичност в държавата на апартейда. Неговото деликатно интелектуално и морално положение определя интереса му към автори и теми, при които на преден план стои потиснатото, премълчаното или подсъзнателното: Еразъм, Толстой, Достоевски, “Одата за Сталин” на Манделщам; или романите на Роберт Валзер, парижките пасажи на Бенямин, дневниците на Музил, поезията на Збигнев Херберт; или един направо непонятен за неспециалиста текст като “Време, глаголно време и начин на действие в разказа на Кафка “Строежът”. Широтата и дълбочината в погледа на Кутси са безбрежни; дали това не е предимство на наблюдателя, стоящ на периферията?

Кутси дава отговор на въпроса за класиците, взимайки за отправна точка прочутото есе на Т. С. Елиът, в което той обявява “Енеида” на Вергилий за основополагащия манифест на европейската цивилизация. Кутси отхвърля дефиницията на Елиът, като опит да намери решение на собствените си психологически проблеми, и предлага едно във всеки случай много по-широко определение. “Класическото - според Кутси - се дефинира с това, че оцелява, защото ако бъде предпазвано от нападки, то не може да се прояви като класическо”; една изненадващо консервативна дефиниция, която не се връзва някак си с неспокойния дух на неговите интелектуални търсения.

Hans Mayer, Aussenseiter. Suhrkamp

J. M. Coetzee, Was ist ein Klassiker? S. Fischer