Б. Узунова :

Според д-р Самими, съветското нашествие в Афганистан на 27 декември 1979 година е съдбоносна за страната и целия регион полиическа авантюра с гигантски последствия за Афганистан и региона, но и за самия Съветски Съюз . Д-р Самими припомня данните за убитите и ранените от двете страни - над един милион убити афганистанци и над 300 000 осакатени от военните действия, както и над 13 000 загинали съветски войници и повече от 38 000 ранени. Такава е печалната равносметка от съветската авантюра в Афганистан, а ето как според д-р Самими афганистанците днес гледат на тази годишнина:

Самими:

“За афганистанците това все още е голям проблем и повратна точка : защото постепенната инвазия на Съветския Съюз, който се беше опитал с всякакви други средства да постави страната в своято сфера на влияние – чрез политика, културна политика и други средства се провали и след като не успя, Моска се опита да постигне това с военни средства.”

Въпрос :

Не означава ли обаче това, че всеки опит ,да се наложи на страната някакъв чужд модел за развитие отвън, е обречен на неуспех? Как гледате на мисията на международната общност в Афганистан в момента?

Самими:

“Афганистан, както и всяка друга нация, се съпротивлява на опитите за инвазия, без значение откъде и с какви цели. Но във връзка със сегашното развитие на Афганистан става дума за процеси, които са в рамките на международните споразумения – т.е. на резолюция на ООН – от 20 декември 2001 – съгласно която мироопазващите войски са разположени в Афганистан и чието командване наскоро беше поето от НАТО. Това е съвсем различно развитие, което беше започнато в рамките на споразумениеята от Бон от 5 декемврри 2001 . Четири важни афганистански групировки постигнаха споразумение за започването на мирен процес в Афганистан и като допълнение към тези спораземения беше решено изпращането на войските на ИСАФ, които в очите на афганистанците нямат непременно имиджа на окупационни сили, макар, че наистина има някои групировки от народа, които са екстремистки и терористично настроени - като талибаните или силите от Гулбудин Хекматияр, които се борят против международните войски . Но иначе е редно да се гледа диференцирано на процесите в страната.”

Въпр. :

В рамките на междунаодната общност обаче има доста различни представи за ангажимента в Афганистан. Германия например значително се отличава в това отношение от САЩ и отказва да изпрати свои войски на Юг, където сега отново се водят по-интензивни боеве и където е по-опасно. Как гледате вие на искането, германски войски да се изпратят и на Юг?

Самими:

“Това искане е старо, но на него трябва да се гледа в контекста на разпределението на задачите в рамките на ИСАФ. Има полуформално разпределение на местата, на които се ангажират страните от ИСАФ. По силата на това – германските войски са например в северната част на страната, докато на Юг са главно британски, канадски и американски войници. Германският ангажимент на Бундесвера в северен Афганистан е свързан неотделимо със задължението да оказва възстановителни работи в страната. Именно тези работи обаче се затрудняват от засилването на насилието в Южен Афганистан. Ако сега се появи искането, германците да заемат позиции и в Южен Афганистан, трябва отново да се помисли и преговаря. Вижданията по въпроса са доста различни – едни смятат, че Германия трябва да се ангажира и на юг, други искат да се спазват сключените вече споразумения.”

Въпрос:

Какви грешки направи международната общност до момента в Афганистан? Защо процесът на установяване на мир и демокрация върви толкова мъчително?

Самими:

“Нека първо уточним, че в рамките на бонските споразумния от декември 2001 беше постигант значителен напредък не само за страната, но и за региона. Афганистан има нова демократична конституция, демократично избран президент и парламент и в момента се движи с големи стъпки към демокрацията. Има обаче и трудности, които доведоха до нещо като криза на доверието към правителството. На първо място – средствата, които то може да мобилизира са много скромни или почти нулеви. . Страната е принудена да окачва помощ отвън. През последните 5 години межд. общност отпусна не малко средства – близо 12 милиарда долара , но 70% от тях отидоха при неправителствени организации и при други интернационални сдружения, над които правителството няма възможност за влияние. Щетите и разрушенията в инфраструктурата и на други места се изчисляват обаче на 2 милиарда долара – липсват улици ,болници, и друга инфраструктура , освен това има множество бежанци, както и проблема с наркотрафика и корупцията, което сочи, че страната е изправена пред гигантски проблеми.”

Въпрос:

Споменахте неправителствените организации и това, че вероятно трябва да се помисли за по-добре разпределение и насочване на средствата. Накъде трябва да се насочат парите и усилията, според вас?

Самими:

“Две неща искам да спомена: Първо е редно , парите да се използват по най-разумен и конструктивен начин, и съгласувано с афг. правителство. И второ е крайно време да се премине от мерки за спешна помощ и осигуряване на неща от първа необходимост – като например хляб, – към мерки за възстановяване и изграждане на инфраструктурата на страната – например възстановяването на старите поливни съоръжения, с чията помощ афганистанският народ сам да може да си помогне и да се изхранва в бъдеще без помощ отвън.