Разкритията за нацисткото минало на бившия австрийски президент и генерален секретар на ООН Курт Валдхайм предизвикаха политически трус в Австрия. Развенчан бе и митът, че Австрия е била "първата жертва" на нацизма.
Реклама
Гласът на Курт Валдхайм и до днес се носи из космоса – сондите „Вояджър“ разнасят неговото послание „В името на народите“. През 1977 тогавашният генерален секретар на ООН отправя универсален призив за „мир и приятелството“.
През 1987 година обаче САЩ де факто забраниха на Валдхайм, който междувременно бе избран за президент на Австрия, да влиза на тяхна територия. От този момент нататък и много други държави, сред които е и Федерална република Германия, започнаха да отбягват контактите с него.
Политическият скандал около Курт Валдхайм бе предизвикан от сведения за ролята му по време на нацистката диктатура и като офицер на Вермахта. Те се появиха в навечерието на австрийските президентски избори през 1986 година.
Разкритията за миналото на Валдхайм
Австрийското списание „Профил“ беше първото, което публикува документи с разкрития за миналото на политика. От тях ставаше ясно, че след „Аншлуса", т.е. присъединяването на Австрия към Третия райх, през март 1938 Валдхайм е членувал в нацистки организации.
По-късно и Световният еврейски конгрес в Ню Йорк представи доказателства, че Валдхайм очевидно е знаел за екзекуциите на партизани в тогавашна Югославия, както и за депортирането на евреи в Гърция през 1943-та.
Самият Валдхайм отрича всички обвинения и твърди, че във Вермахта просто е „изпълнявал задълженията си, подобно на стотици хиляди други австрийци“. Появяващите се все нови разкрития той нарича „клеветническа кампания“.
Тактиката за потулване на истината накара тогавашният канцлер на Австрия Фред Синовац много саркастично да заяви: „Приемаме за сведение, че той самият не е бил в щурмовите отряди на SA – само конят му е бил там". А след избора на Валдхайм за президент, Синовац подаде оставка в знак на протест.
Валдхайм, който е номиниран като кандидат за президентския пост от Австрийската народна партия, печели изборите с лозунга „Въпреки всичко!“. Срещу него по онова време има масови протести - най-вече на млади хора. Поддръжниците на Валдхайм реагират на техните упреци с обиди и отявлен антисемитизъм. И до днес „Аферата Валдхайм“ е повратен момент в новата история на страната.
Промяна в настроенията
Ева Менасе, авторка на книга за събитията от 1986, ги сравнява с изригването на вулкан. „Чрез тях се разкри обвързаността на страната с нацисткия режим. Възрастните отново се конфронтират с миналото, а младите са изумени от това колко много неща са били укривани.“ Настъпва радикална промяна в позицията на обществото и на официалната политика – австрийците постепенно отхвърлят предишното си убеждение, че са били „първата жертва на Хитлер“.
„Днес никой вече не би оспорил факта, че австрийците са били съучастници“, казва Ева Менасе. Нещо повече – те са били много силно представени в репресивната машина на нацистите - например сред комендантите на концентрационните лагери. Що се отнася до Курт Валдхайм, Ева Менасе задава и един принципен въпрос: „Как е възможно човек като Валдхайм в продължение на десет години да бъде генерален секретар на ООН?“.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Що за човек е бил Хитлер?
Какъв е бил Хитлер - човекът, който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството? Ето какво са казали за него майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Снимка: picture-alliance/AP
Думи на Клара Хитлер
"Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Непокорен и не особено прилежен"
"Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Смятаха го за бездарник"
"Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Така и не разбрах..."
"Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.
Снимка: Getty Images
"Фантастично"
"Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.
Снимка: dpa/everettcollection
"Толкова жестоки врагове"
"Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.
Снимка: ullstein bild
"Вълшебните формули"
"Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Германия никога няма първа да наруши мира"
"Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.
Снимка: picture-alliance/dpa
Спомен за ужаса
"Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Броени дни преди началото на войната
"Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Хитлер и руската зима
"Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.
Снимка: picture-alliance/AP
"В дванайсет и пет"
"Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Нито веднъж"
"По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Със спокойна усмивка"
"Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.
Снимка: picture-alliance
"Няма да капитулираме, никога!"
"Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/Fine Art Images
Краят
"Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.