Ако екипажът на "Титаник" беше разместил шезлонгите по палубата, това нямаше да спаси кораба от потъване. Нито пък безплодните спорове за формата на масата успяха да спасят от провал преговорите за бързо прекратяване на войната във Виетнам. И все пак трябва да признаем, че много американски президенти са успявали с твърдост и решителност да подчинят свои трудни събеседници, без да се стига до крайности, каквато е например войната. Така например през 1933 г. лично Франклин Рузвелт преговаря с тогавашния съветския външен министър Максим Литвинов за установяването на дипломатически отношения между двете страни. През 1959 г. Дуайт Айзенхауер пък кани Никита Хрушчов да посети САЩ, за да "отвори очите" на първия съветски ръководител, стъпил на американска земя. А през 60-те години Хенри Кисинджър се решава на директен дебат с Пекин, след като преди това са се провалили двустранните преговори, водени във Варшава между САЩ и Китай.

Форматът 5+1

Подобен твърд подход е необходим и в сегашните трудни преговори по ядрената програма на Иран, убеден е бившият американски посланик в Чехословакия и Венецуела Уилям Люърс. Според него резултатите от срещата в Истанбул миналия месец са добра предпоставка за това: там двете страни в конфликта се договориха, че ще прекратят взаимните обвинения и ще търсят начини за постигане на реално споразумение. Такова не е възможно обаче без директни преговори под някаква форма. Сегашните са във формат 5+1 (петте постоянни страни-членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия) и протичат формално, без да водят до постигането на пробив. В тях иранчаните остават с чувството, че насреща си имат не един, а няколко събеседника, които на всичко отгоре не говорят на един език. Затова е крайно време САЩ да внесат промени във формата на преговорите. Това ще направи Техеран по-склонен към компромиси.

САЩ и Иран сами на масата?

Вашингтон трябва да настоява за двустранни разговори с Техеран, посочва и бившият американски дипломат Томас Пикеринг. Естествено, звучи доста абсурдно президентът Барак Обама да седне на една маса само с Аятолах Али Хаменей. Най-малкото на този етап е трудно да си представим този сценарий като реалистичен. Но по-малко абсурдни ли бяха разговорите между Ричард Никсън и Мао Дзедун през 1971 година? Очевидно е, че САЩ и Иран трябва да намерят пътя, който води към разширени двустранни разговори по въпроси от глобално естество.

Но дори и без започването на двустранни американско-ирански преговори, сегашните във формат 5+1 подлежат на осъвременяване. Така например докато страните от СС на ООН плюс Германия обсъждат с Техеран програмата му за обогатяване на уран, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) трябва да преговаря с Иран за повече прозрачност на ядрената му програма. Всичко това може да бъде постигнато на етапи. Като първа стъпка групата 5+1 може да постигне с Иран споразумение за повишаване на доверието, в рамките на което Иран да се съгласи да прекрати обогатяването с делимия изотоп на уран 235; да продължи програмата си на по-ниско ниво на обогатяване или да изнесе тази дейност изцяло в чужбина. В замяна Западът може да предостави на Техеран ядрени пръти за иранския изследователски реактор, а чрез отмяната на част от международните санкции той може да се опита да убеди Иран да закрие обогатителната си инсталация във Фордо.

Сега на ход е Вашингтон

Ако американският президент Обама приеме, че е дошло времето за директни двустранни преговори с Иран, това ще повиши сериозно изгледите за успех на начинанието. Разговорите в Истанбул бяха само първата малка стъпка по този нов път. Дали ще последват и други успешни крачки в същата посока? - този въпрос сега изцяло е в ръцете на Вашингтон, предупреждават бившите американски дипломати Люърс и Пикеринг, цитирани от германската преса.

АГ, ДЦ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева