Михаела Пестеряну е живяла няколко години в Австрия и Германия. Когато се връща в родната си Молдова, вижда промяната. Млади хора и активисти, които искат да променят нещо. Защитата на климата и върховенството на закона са част от дневния ред на обществото, а изборите бяха спечелени от проевропейската кандидат-президентка Мая Санду. 

Страхът от руско нападение е постоянен

Сега Пестеряну събира последните си вещи, преди да тръгне към Букурещ. Там са родителите ѝ, които искат да потеглят към Германия или Испания. Те не искат да чакат, докато руските войници започнат да маршируват по улиците на Кишинев, пише "Ди Велт". Защото на територията на малка Молдова, която не членува в НАТО и ЕС, има сепаратистки регион, в който са разположени руски военни. Въоръжението, с което разполага страната, е остаряло и страхът от нападение от Москва е постоянен. 

В началото на март беларуският президент Лукашенко показа карта, на която червена стрелка сочи към Молдова. И по-конкретно към сепаратисткия регион Приднестровие. Киев предупреди, че Русия може да нанесе удар на Украйна оттам, а Путин искал да изгради мост над цяла Южна Украйна, който да стига до Молдова. 

"Ди Велт" разговаря с Ирина Табарану от платформата "Zona de Securitate" ("Зона за сигурност"), която информира за ситуацията в Приднестровието и отражението ѝ върху сигурността на Молдова. "Ако Одеса падне, тук ще избухне паника", казва тя. Одеса е едва на 60 километра от молдовската граница. 

Ако Русия нападне, няма да е като в Украйна

Ако Русия нападне Молдова, особена съпротива надали ще има. Армията на Молдова е слаба, а много граждани и партии в страната са проруски настроени. "Те ще приветстват руснаците", смята Табарану.  

Преди седмица Санду внесе кандидатурата на страната за членство в ЕС, без с това да се свързват особени очаквания. В Приднестровието са разположени около 1500 руски военни, допълнително има и между 10 и 15 000 верни на Кремъл паравоенни. Молдова е слаба във военен план и не би могла да разчита на НАТО. Според конституцията на страната тя е неутрална и е задължена да не се включва в конфликти между други държави и да участва във военни съюзи. "Неутрални сме", изтъква Табарану, "но имаме чужда армия на наша територия". 

Натискът върху Молдова ще продължи

Село Паланка е на границата между Молдова и Украйна. Колоната от автомобили от украинска страна изглежда безкрайна. На няколко километра неправителствени организации са опънали палатки, повечето от които все още са празни. Но хората се подготвят за най-лошото, ако Одеса падне.

Молдова и в момента има най-големия брой бежанци на глава от населението. "Ние сме най-слабият съсед на Украйна", призна преди няколко дни министърът на външните работи Нику Попеску. Всеки бежанец коства на правителството по 25 долара дневно. Две трети от тази сума се осигуряват от международната помощ, остатъкът плаща правителството. Само през първите две седмици на войната са пристигнали 280 хиляди украинци. 

В последните дни редица европейски дипломати посетиха Молдова, в това число външните министри на САЩ, Германия и Франция и върховният представител на ЕС по външната политика. Работи се върху изграждането на въздушен мост за бежанците от Украйна, с който молдовците да бъдат облекчени, защото, както каза и германската външна министърка Аналена Бербок, "в дългосрочен план те не могат да носят този товар сами".  

Според Бербок бежанците трябва солидарно да бъдат разпределени между държавите в ЕС и в Г-7. Защото е ясно, че натискът върху Молдова и нейното население от едва 2,5 милиона души тепърва ще се увеличава.