За германската канцлерка и френския президент всичко е ясно: Башар Асад е този, който носи отговорността за развитието в Сирия. Това стана ясно на тяхната среща миналата седмица, свикана малко след като САЩ удариха сирийската провинция Хомс в отговор на химическата атака в Хан Шейхун. След Меркел и Оланд също и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг зае ясна позиция: "Всяка употреба на химическо оръжие е недопустима и не може да остане без отговор", заяви той. С други думи: НАТО изразява разбиране за въздушните удари на САЩ.

Какво има предвид Тръмп?

Сега въпросът е какво следва оттук нататък. И какво точно имаше предвид президентът Тръмп, изричайки следните думи: "Призовавам всички цивилизовани нации заедно с нас да се опитат да сложат край на кръвопролитието в Сирия!"?

Разбира се, че Тръмп би могъл да помоли НАТО за военна подкрепа. Само че той не би могъл да се позове на основополагащия член 5, тъй като той важи само в случай на нападение срещу член на Алианса. Единственият случай, в който се е стигало до задействането му, беше след терористичните удари в САЩ на 11 септември 2001. Но дори и в такъв случай всяка страна-членка на НАТО може сама да реши дали да подкрепи евентуални бъдещи действия или не.

В актуалния случай химическата атака не бе извършена на натовска територия. Тоест, при американските военни удари в Сирия става дума за т.нар. операция "Out-of-Area", каквато беше и тази през 1999 година в бивша Югославия. Участието в подобни акции не е задължително - всяка членка на Алианса решава сама дали да се включи. 

Досега няма признаци за това, че Тръмп действително ще помоли натовските партньори за подкрепа. Но ако все пак той реши да го стори, то тогава 28-те страни от Алианса ще трябва да дадат своето съгласие за провеждането на подобна операция на специално заседание на Северноатлантическия съвет. Ако се стигне дотам, някои страни биха попаднали в доста сложна ситуация - например Германия, където през септември ще се проведат парламентарни избори. Германските политици биха се изправили пред трудното решение: да въвлекат страната в един невероятно сложен конфликт или да обърнат гръб на важния си партньор САЩ.

Според експертите, засега е малко вероятно Тръмп да изправи партньорите си пред подобен избор. "Има много индикации за това, че американският президент по-скоро ще  спре дотук. Но и по този въпрос може много да се спекулира", казва близкоизточният експерт Михаел Людерс.

Но дори и правителството на Тръмп да не помоли НАТО за подкрепа срещу режима на Асад, САЩ вече дадоха ясно да се разбере, че очакват по-голям ангажимент от страна на европейците в битката срещу терора. Така че по тази точка натискът върху Европа ще се засилва, макар все още да не е много ясно какво точно си представя Вашингтон.

Много въпроси, малко отговори

Досега отделни страни-членки на НАТО са присъствали - по един или друг начин - в Сирия и в Ирак. Самият Алианс обаче не е обвързан военно в сирийския конфликт. Което обаче не означава, че не играе никаква роля в битката срещу т.нар. "Ислямска държава" (ИД) - пактът обучава иракски офицери и подкрепя със самолети AWACS коалицията срещу ИД. Сега обаче въпросът е какво още би могъл да направи Алиансът. 

По-важни за европейците в момента обаче изглеждат други въпроси, като това как ще се развият отношенията между САЩ и Русия след американския удар в Сирия и ще има ли нова опасна конфронтация в Сирия? Подобно развитие би оказало влияние и върху стратегията на НАТО, където (по отношение на Москва) досега залагаха на смесицата от натиск и диалог.

И още въпроси чакат отговори: положиха ли американските въздушни удари началото на една по-мащабна стратегия, чиято цел все пак е свалянето на диктатора Асад? Преди броени дни ЕС отново изтъкна, че поне в дългосрочен план няма как да се постигне мир със сегашното сирийско ръководство.

Засега е ясно е само едно: че правителството на Тръмп е изправено пред трудни решения.