Kойто (като мен) се занимава дълго с изучаване на общественото мнение, още на 10-ата година го познава като петте си пръста и решава, че нищо не може да го изненада. Даже с Кънчо Стойчев си измисляхме абсурдна игра: единият чете само въпросите, а другият, без да гледа, познава процентите на отговорите “да” или “не”. По-късно играта стана по-радикална: единият чете процентите, а другият успява да познае въпросите!

Учудващо е не оплакването

Оня ден обаче не се изненадах, а се стреснах от едно число. На въпрос на колеги “Вие лично как живеете?” 1% от българите казват добре. 20% - нормално, други 20% - трудно. И 57% заявяват, че живеят непоносимо!

Не оплакването ме учудва. Нашенецът - знам - хленчи с удоволствие и крие, когато е добре. И не парадоксът ме учуди: че средният българин в цялата си 1300 години вече история не е живял така добре, както сега. А се жалва повече и се чувства по-зле от всякога.

Този парадокс има своето обяснение. То е, че повечето ни съвременници ненавиждат капитализма, но идеите им са така оплетени, че те не разбират какво всъщност мразят и искрено декларират обратното...

Уплаши ме друго: Изглежда, че нашенецът си въобразява, че “кризата ни е ударила”! Тук имаме предвестник на нещо лошо (което ще сполети българите след месеци, когато кризата наистина ни удари). И то е “бронирано здраво в главите”. Колко здраво? Вижте:

Първо: Масово нашенецът не признава и не вижда, че живеем по-добре. Тук той е напълно искрен - той лъже като очевидец! Той обаче реагира не на обективната картина, а на противоречията в собствената си глава. Единственият зловещ симптом на кризата засега е спадът на цените. А над 50% от българите казват, че през последните два месеца цените стремително растат...

Ударът ще дойде постепенно

Второ: Поради горното нашият не си задава въпроса “Защо в последните години сме по-добре?”. За да станеш по-добре, трябва или, първо, да измислиш нещо ново (преди години финландците измислят и произвеждат мобифона). Или, второ, да откриеш в земите си я петрол, я злато. Или, трето, да започнеш да работиш много повече и/или по-добре.

Кое от тези три ни споходи? Донякъде третото, но само “донякъде”... Остава номер четири: Единствената сериозна причина националният ни доход да се удвои са чуждите инвестиции. 5-6 милиарда евро годишно, 5-6 години подред.

Трето: И именно това четвърто намалява сега драстично. А кризата ни е ударила, защото от месомелачката още излиза сложеното по-рано месо. Но никой не зарежда ново. Което отлага удара с половин-една година и прави нещата постепенни.

Да живееш непоносимо означава, че не можеш да живееш както преди. “Криза” значи същото. И ако сега на прага на кризата 57% казват “непоносимо”, колко ще го казват наесен и догодина? 157% ли? И това не е само България. Това е и Унгария, и Полша, и другите екс-соц. Значи ли това, че ние, източноевропейците, сме на път към обективните неприятности да прибавим и последиците на кашата в нашите глави? И какви екзотични политически форми ще породи тази каша? Да не дава Господ, но...