Най-голямата културна забележителност на града остава Домът на хумора и сатирата, мрачен колос от 70-те години, вече доста поизносен и грозен, също като ред други останки от времето на съветската империя.

Усмивки от старите ленти

Черно-бели снимки от откриването на Дома през 1971 г. показват отминалата епоха: тълпа усмихващи се габровци на площада пред сградата, модернистична скулптурна фигура на Дон Кихот пред входа й, на който са застанали функционери в строги костюми и с пристегнати вратовръзки, за да приветстват с угоднически усмивки Тодор Живков.

"В снимката няма нищо комично, но всеки, който я види, се смее", казва Галина Бонева от Дома на хумора и сатирата. Тя отговаря за връзки с медиите. С меланхолна смесица от гордост и отчаяние споделя, че мечтаейки за друг живот, някъде другаде, целият си живот прекарала тук. Може би това е казано на шега? Смехът се смята за универсален език.

Но не е точно така. От всички културни форми хуморът изглежда е най-добрата илюстрация на голямата истина, че не всяко нещо от дадено общество или дадена епоха е преводимо и разбираемо в друго общество, в друга епоха, особено пък в тази на глобализацията.

Причудлив паноптикум

Директорите на Дома на хумора и сатирата остроумно казват, че той можел да стане по-привлекателен, ако само разполагали с повече пари и добра идея. В целия бивш комунистически свят музеи от рода на този Дом са превърнати в своего рода иронична туристическа атракция, макар посетителите им често да са твърде млади, за да си спомнят нещо за съветската ера. Домът на хумора и сатирата не е от тези музеи. В него няма ирония.

Той не е нищо повече от вехт таван за причудливи картини, сатирични рисунки, исторически инсталации. Славното време на фестивалите отдавна е минало. Местната индустрия се е сринала, много хора са напуснали града, а самият Дом на хумора и сатирата с труд скърпва мизерните заплати на малцината си служители. Мисис Бонева развежда из залите чуждестранни посетители: "Не беше никак лесно да се превърнем в столица на българския хумор", казва тя. Човек веднага разбира, че пред него стои истински комик.