1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

А на кое дъно не сме?

9 април 2013

България заживя в някакво абсурдно време, в което човекът окончателно престана да бъде фокус на политиката. Насред чудовищната бедност българинът просто спря да вижда по-далеч от носа и хляба си, пише М. Иванова.

Снимка: BGNES

"На дъното сме по разходи за здраве и социална защита" - из новините на Вести.бг

Във все по-яростната предизборна надпревара основните политически формации и лидери сякаш забравят, че протестите, които преформатираха макар и временно дневния ред на обществото ни, бяха социални. Мнозина ги нарекоха дори “гладни бунтове”.

Служебното правителство предприема някакви унифициращи 50-левови мерки спрямо най-бедните, но главно, за да свали напрежението – и всъщност отникъде не иде знак за ясна и цялостна визия по отношение на разкъсаните социални мрежи и защити, които държавата дължи на гражданите си.

Живот в абсурдно време

Всички извинения и оправдания със световната икономическа криза са излишни, обясненията с постигнатата финансова дисциплина – също, защото България, страна-членка на Европейския съюз, заживя през двайсет и първи век в някакво абсурдно предмодерно време, в което човекът окончателно престана да бъде фокус на политиката. Оставен на собствената си чудовищна и безперспективна бедност, българинът оскотя и разгърна отчайващия си негативизъм, посвети се на лениви оцеленчески шмекерлъци и престана да вижда по-далеч от носа и хляба си. 

Предполагам, че масово и тайно процъфтява своеобразният цинизъм, характерен за късния соц: под сурдинка да псуваш партийните вождове и обкръженията им, и едновременно коленопреклонно да се стремиш да станеш “партиец”, та белким се уредиш с трохи от трапезата – било под формата на дребна обществена поръчка, скромно административно местенце или парици по европрограма, предназначена за свои.

В началото на протестите членове на ГЕРБ масово подаваха молби за прием в БСП, а сега тече обратен процес. Нагаждачеството обаче все пак е територия с предимство за хората в активна възраст. А какви възможности остават пред нашите родители например? Пред тези, чиито сметки за ток и вода са по-високи от месечните им пенсии, изоставени след 35 или 40 години трудов стаж по села или панелни гета? Какви хоризонти се възправят пред независимите и свободомислещи българи?

Българите и държавата са сякаш във вражески отношенияСнимка: DW/Georgi Papakochev

Човекът като основен въпрос 

Наскоро съпреживях два случая: работещ магистър по психология е руиниран до дъно поради факта, че е въвлечен преди време в “банкова схема” с поръчителство. Всички институции му отказват подкрепата си - прокуратурата, в която папката с преписки вече е набъбнала на ента степен, и следствието отказват да се занимават с измамничката, а банката преследва собствените си интереси. На пострадалия и измамен човек от години е наложен запор върху месечното възнаграждение, той все по-трудно се грижи за децата си, за собственото си здраве – да не говорим.

Срещам и жена, чието дете е жертва на училищна директорка, назначена по партийна линия. Жената е изписала десетки жалби, срещала се е с чиновнически равнодушия, сравнява ги с вълнолом и е на път да полудее в безсилието си, защото някой я посъветвал да намери достъп до Бойко Борисов, тъй като само той можел да реши проблема. Сетих се за драмата й, когато гледах устрема на партийната воля в зала “Арена Армеец”.

Не съм сляпа и за десетките изпаднали от всички социални защити хора, с които всекидневно пътувам, не съм глуха за историите, които разказват на висок глас в трамваи, по спирки, в магазини. Целият отчаян хор на гласовете им ме преследва, убеждава ме, че между държавата, нейните институции и редовия гражданин не съществува нормална комуникация, а прикрити вражески отношения. Между тях бушува една несвършваща война, която се води с корупционни и връзкарски способи, без значение от образователен ценз, личностни качества, авторитет. А правила не съществуват. Не съществува и човекът като основен фокус на политиката и политиките. Ето основният въпрос, по който трябва да се говори сега, преди избори.

Автор: М. Иванова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ