Кръстьо Илов бе посланик на България в Либия от 1993 до 1999 година. Неговият мандат съвпада с времето, когато запчва сагата с осъдените (по-късно) на смърт български медици в Либия. Попитах г-н Илов колко са българите в момента в Джамахирията:

"Трудно може да каже някой колко са българите в Либия, защото по закон - това е много важно - българските граждани не са длъжни да се регистрират в посолството. По тази причина е много трудно да се направи точна сметка колко са те. Най-различни цифри се появяват - от 1 500 до 500 души. Съмнявам се, че някой знае точната цифра. Според мен те са не по-малко от 1 500 човека," казва Кръстьо Илов.

Ще пуснат ли медицинските лица?

А с какво се занимават българите в Либия? Бившият посланик отговаря: "Българите работят в най-различни области. Навремето преобладаваха медицинските кадри - лекари и медицински сестри. Именно за тях ще бъде най-трудно да се осъществи евакуацията, защото по либийските закони те подлежат на мобилизация в една такава ситуация. И много се съмнявам, че ще ги пуснат да напуснат страната."

Независимо, че са чужди граждани? "Да, да. В договорите, поне така беше навремето, имаше такъв параграф. Като медицински лица те трябва да оказват помощ на ранените, евентуално", уточнява той.

На въпроса дали досега се е случвало Либия да мобилизира напр. български медицински сестри, Кръстьо Илов отговаря: "Не, но и такава ситуация досега не е възниквала."

Според него, ако чужденец бъде повикан за мобилизация, но откаже, той рискува да бъде арестуван. Попитах го още какво прави Либия толкова интересна за български медицински персонал? "Заплащането не е особено високо, но в сравнение с България заплатите са по-големи. Това съблазнява хората - работата", гласи отговорът му.

Трябва ли да се помисли за промяна на сегашното положение, при което българите в чужбина не са длъжни да се регистрират в съответното посолство? Кръстьо Илов: "Мисля, че Народното събрание трябва да се заеме с този проблем, защото вижте как възникват такива неочаквани ситуации особено в този край на света и се създават много големи трудности за евакуиране, ако се наложи. И в Бенгази, и в Триполи, и в други градове има българи. Първо ще бъде много трудно те да се придвижат до Триполи, и не бих ги съветвал - просто трябва да си стоят по местата и по къщите си, а тези, които са в Триполи и имат възможност да отидат на летището, да опитат да се евакуират. Дано либийците спазят обещанието да им сложат изходни визи. Защото и без това не може да се напусне страната."

Кръстьо Илов също смята, че Либия се намира на прага на гражданска война: "Обстановката е много сложна, аз мисля, че този проблем няма да бъде решен за ден-два. Кадафи си има своите привърженици, силата е в неговите ръце и де факто там започва гражданска война. Либия е страна с племенна структура и някои племена ще се обявят срещу Кадафи, други ще застанат зад него. И докато те не се разберат помежду си е най-добре да се избягва всякаква външна намеса."

Вижда ли се краят на ерата Кадафи?

В тази посока ли се развиват нещата? Кръстьо Илов: "Не мога да направя такава преценка, защото след 42 години управление няколко поколения са възпитани в духа на неговите идеи и той си има своите привърженици."

А какво би станало, ако падне Кадафи? Ето очакванията на Кръстьо Илов: "Веднага се появява аналогията с Ирак. Съществува опасността да се наруши териториалната цялост на Либия и да се активизират радикалните ислямски елементи. Което не е в интерес на никой."

Заради предишни случаи като "Локърби" и процеса срещу българските медици, които Кадафи се опита да изтъргува със Запада, попитах бившия посланик в Триполи, дали в предсмъртната си агония режимът може да си потърси изкупителна жертва сред чужденците в страната? "Не бих изключил и такъв вариант. Някой все пак трябва да поеме вината, а външният враг винаги по-лесно се намира", казва той.

С Кръстьо Илов разговаря Емилиян Лилов

Редактор: Благородна Григорова