В навечерието на новогодишните празници полското обществено радио „Йединка“ започна да излъчва на всеки кръгъл час националния химн и химна на Европа. По този начин радиожурналистите протестират срещу спорния медиен закон, който според ЕК представлява заплаха за медийната свобода в Полша.

Вече от година насам в българския радиоефир звучи песента на Бийтълс „Let it be”, с която журналисти от БНР протестират срещу финансовите ограничения и политиката на сегашното ръководство на държавната медия.

По какво си приличат и по какво се различават медийните проблеми в двете страни-членки на ЕС?

"Политическо превземане на обществените медии"

Върховенството на закона включва зачитане на фундаменталните права, казва пред Дойче Веле експертката по европейско и българско медийно право проф. Нели Огнянова и припомня как в дните между Рождество Христово и Нова година двете камари на полския парламент - Сеймът и Сенатът - гласуваха разпоредби, съгласно които правителството поема управлението на обществените радио и телевизия. Това означава, че член на правителството ще може да назначава и освобождава управителните и контролните им органи. След което остава само последната стъпка - подписът на президента Дуда. „Гласуван е механизъм за политическо превземане на обществените медии в пълно противоречие с възприетите демократични стандарти. Заплашени са фундаментални права - свободата на изразяване и правото на достъп до безпристрастна информация“, обобщава проф. Огнянова.

На 3 януари еврокомисарят Гюнтер Йотингер предупреди Полша за опасността от откриване на процедура за нарушаване на основни ценности на ЕС, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер включи полския въпрос в дневния ред на заседанието на Комисията на 13 януари. На него, пояснява проф. Огнянова, ще бъде разгледан въпросът доколко безпрецедентните действия на властта във Варшава представляват системна заплаха за върховенството на закона. Така Комисията на практика поставя началото на процедура, която може да доведе до задействане на механизмите в член 7 от Договора за ЕС и суспендиране на права, произтичащи от членството в Европейския съюз. „Изглежда, че този път ЕС има решимост за реакция срещу бруталното посегателство върху свободата на медиите“, коментира проф. Огнянова.

А в България?

В първото си за 2016 година обширно интервю за печата българският премиер Бойко Борисов декларира, че властта няма абсолютно никакво влияние върху медиите, включително върху националните, които са на държавна издръжка. „Националното радио е може би най-опозиционното от всички. И няма нито един случай някой да им е казал каквото и да било“, увери министър-председателят. И въпреки това от началото на миналата година БНР протестира с песента на Бийтълс. Защо?

Д-р Жана Попова, медийна наблюдателка от Факултета по журналистика в Софийския университет, смята, че проблемите в Полша и в България имат една изходна точка - финансирането, а оттам и управлението на медиите. „И в двете европейски страни министерствата, които разпределят бюджета, ще получат силни правомощия да взимат решения за обществените медии. В България се предлага Министерството на финансите да определя какви "трансфери" от други пера в бюджета да се правят вместо отпусканите досега "субсидии", а това не бива да се допуска. Неслучайно периодично се завърта и идеята за сливане на БНТ и БНР - модел, вече доказал неефективността си“, казва Попова. Според нея българският протест закъснява, а обществената енергия трябва да се концентрира не толкова върху това кой е генерален директор на държавната медия, колкото върху начина, по който българските медии стават обществени чрез финансирането си. „Отмина вече месец, а обществена дискусия, каквато депутатите обещаха по тази тема, няма. Може би в този случай обществото не бива да чака депутатите“, казва Попова.

Някои водещи на слушани предавания по БНР са твърдо решени да продължат протестите си с “Let it be”. Авторът на сваленото предаване „Деконструкция“ Петър Волгин, който е и модератор на обедния информационен блок на програма „Хоризонт“, дори се закани във Фейсбук: „Песента звучи и в "12 плюс 3". И ще продължава да звучи. И в "Деконструкция" ще звучи. Пак.“. За какво и срещу какво протестират всъщност хората от БНР?

„От 2015 година БНР е прекрасен пример как един министър може да влияе върху управлението на една обществена, но зависима от бюджета медия“, казва д-р Жана Попова и припомня за поисканото 10-процентно съкращение в перо от бюджета на радиото. „Дали подобно свиване на разходите води до по-добра програма? Това е въпрос, на който е добре да отговори финансовият министър“, казва наблюдателката и пояснява: „Обществените медии не са на данъкоплатеца. Те са на гражданите. Ние не ги гледаме и слушаме, защото си плащаме данъците, а плащаме данъци, за да могат дори хората, които не плащат данъци, да правят своя информиран избор. Децата не са данъкоплатци, но те също гледат и слушат, нали?“.

"Волгин ще надвика всички"

Жана Попова определя проблема с предаването "Деконструкция" като отделен случай, въпреки че "Let it be" е запазена марка и на водещия Петър Волгин. „Смятам, че Волгин спря да прави журналистика и затова не трябваше да чакаме санкцията на СЕМ, а различни представители на обществото следваше да изразят позицията си по въпроса какво предаване е "Деконструкция". Всъщност такива мнения имаше. Но ръководството на радиото не направи нищо, за да осъществи разговор за смисъла от такъв тип журналистика. Генералният директор Янкулов в крайна сметка свали предаването с мотива, че данъкоплатецът ще плати глобата от 3000 лева, която СЕМ налага. А всъщност в самото БНР е прекъснат диалогът кое прави едно предаване важно за обществото. И сега чакаме Волгин да надвика всички. Той и ще го направи, но това не превръща предаването му в журналистическо или приносно за обществото. Големият проблем е, че дори свалянето на „Деконструкция“ далеч не превръща БНР в обществено радио“, обобщава Жана Попова.