Той обича да прокарва пръсти през рошавия си рус перчем, да цитира античните закони на Хамурапи и да се позовава на либералния британски мислител Джон Стюарт Мил. Но вече познаваме добре малките му риторични уловки: Борис Джонсън използва величествени жестове, зад които обаче се крият интелектуална празнина и пълно незачитане на фактите. 

Външният министър е един от най-известните привърженици на Брекзита. Но колкото повече наближава датата, на която страната му ще напусне ЕС, толкова по-силни стават противниците му. А междувременно те са станали тъй силни, че Борис Джонсън вече е принуден да се бори за политическото си наследство и за собственото си бъдеще.

Джонсън обещава планини от злато

Той разбирал страховете на скептиците, свързани с последиците от Брекзита, уверява Борис Джонсън. И веднага след това обаче забравя за тях. Великобритания нямало нито да бъде обречена на изолация, нито щяла да загуби стратегическото си значение. А що се отнася до търговията с ЕС, тя не била чак толкова важна за британската икономика. Икономическото бъдеще на страната било някъде навън в широкия свят, най-вече в Азия. "Глобален/глобално" е една от лобимите му думи.

Икономическите факти обаче досега никога не са притеснявали британския политик от торите. А те сочат, че ЕС е отчетливо най-големият търговски партньор на Великобритания. И сега какво - малко Сингапур, малко някой от останалите щели след Брекзита с лекота да запълнят празнината! Така ли?

Джонсън продължава да рисува пред сънародниците си картината на тяхното славно и богато бъдеще без Европа. И независимо, че икономисти и журналисти дотук са го опровергавали стотици пъти, Борис си знае едно: повтаря едно нещо дотогава, докато хората не започнат да му вярват. Просто човекът владее до съвършенство едно от основните правила на пропагандата.

Джонсън се бори за оцеляване

Междувременно повечето британци знаят за сериозния конфликт на Борис Джонсън с истината, както и за небрежното му отношение към важните политически решения. Като външен министър той отдавна вече се е дискредитирал. Но също и като главен идеолог на Брекзита Джонсън е загубил голяма част от доверието на хората. 

Когато (точно пък той) призовава към единство и оптимизъм, противниците на Брекзита знаят, че всъщност се опитват да ги заблудят. Защото за Борис Джонсън най-важно е това да няма втори референдум и да бъде напомпано неговото честолюбие. Джонсън продължава да вярва, че премиерският пост е негово призвание и че накрая ще наследи Тереза Мей.

Неговото послание е, че страната се нуждае от твърд Брекзит. В противен случай всичко щяло да бъде напразно. Само ако се освободяла от оковите на европейските договори и правила, Великобритания можела да се издигне и да се рее свободно във въздуха като един орел. Така може да говори обаче само човек, който не разбира нищо от икономика и съзнателно се прави на невежа. Накрая от първомайстора на кухите обещания остават само празните му приказки. Всичко щяло да бъде добре, твърди той. Но когато то е изречено от Борис Джонсън, никак не трябва да му се доверяваме.

Изпокараното правителство

Първи Джонсън призова за твърд Брекзит. През следващите дни и други британски министри, а накрая и самата министър-председателка ще трябва да обявят позициите си. Като цяло обаче стратегията закъснява вече с няколко месеца, а някакъв правдоподобен план на кабинета не можем да очакваме, тъй като министрите в него бяха и си остават дълбоко изпокарани.

Редица британски наблюдатели отбелязват, че решението за Брекзит е най-важното от всички решения в най-новата история на страната. Но правителството в Лондон очевидно се проваля и  не се справя с тази своя отговорност. Битката за Беркзит разединява страната, разделя торите и отравя политическия климат. А в хода на преговорите в Брюксел през следващите месеци може само да става още по-зле.