От близо месец различни хора и различни организации с нарастваща честота повдигат един въпрос, който всяка година по същото време възпламенява епистоларна дискусия, размяна на преписки и публични хули между привържениците и противниците на генерал Христо Луков, дали поредното факелно шествие в памет на ръководителя на Българските национални легиони ще бъде забранено или не? В деня на въпросния марш отговорът на този въпрос сякаш е без значение. Той (отговорът) закъснява вече десет години...

Какво точно символизира фигурата на генерала, ръководил “първата организация, имаща изцяло оформен фашистки характер и възприела фашистки и нацистки идеи”, е ясно на всички. На какво напомнят онези, които дефилират облечени в черни униформи с вдигнати ръце, е видно за всички.

Това е псевдопатриотизъм!

В продължение на десет години, въпреки откровената символика на знаците, въпреки бруталната реторика на скандиращите, въпреки неприкрития език на омразата, въпреки документалните свидетелства за насаждане на етническа и расова злост, нито един от кметовете на София не забрани това дефиле на псевдопатриотизъм и неофашизъм. Това не се случи нито по времето на Жан Виденов, нито на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, или когато кметуваха градоначалниците Софиянски, Борисов и Фандъкова.

Такова безсилие на духа, такава безхарактерност на въображението, такава безконфликтна слепота са поличбата на българския политик, симптом за изгубения смисъл на общото житие, емблема на днешната приклекнала смиреност.

И тази година от Секретариата на Европейската мрежа срещу расизма, в която членуват над 700 неправителствени организации от всички държави-членки на ЕС, е изпратено писмо до столичния кмет, до Омбудсмана на България и до Постоянното представителство на страната в Европейския съюз в Брюксел, с апел за осуетяване на т.нар. Луков марш.

Вероятно идентично писмо ще се получи и през 2014, и през 2015, и през 2016, и през 2017, и през 2018-та.

Може би ще прескочим 2019-та? Ако София бъде одобрена за европейска столица на културата!

Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов