Статията представя главните заключения в новата книга на журналиста „Бъдещият балкански халифат: заплахата от радикалния ислям за Европа и Запада”. Кристофър Делисо пише за обособени радикално ислямски зони на Балканите, които водят собствен живот в обществата на държавите, където се намират. В тях намират убежище индивиди свързани с тероризма и с организираната престъпност, а зоните служат като трамплин към Запада за ислямските екстремистки организации. Тяхната история датира от периода около военните конфликти в бивша Югославия, и по специално в Босна. Хиляди муджехидини и ислямски проповедници пристигат на Балканите и най-вече в Босна в началото на 90-те години, твърди Делисо. След войната стотици муджехидини са натурализирани, получават босненски паспорти и създават общности, където закон е Шериата, за сметка на другите държавни закони. Тези общности се превръщат в

огнища на ислямски екстремизъм

Този процес на проникване на радикален ислям се наблюдава навсякъде, не само в Босна. Той започва с края на Студената война, когато целите Балкани се отварят за ислямски мисионери и те започват дейност във всички балкански държави с мюсюлманско население.

Настъплението на исляма засяга бивша Югославия, България и Албания. В хода на 90-те години, Саудитска Арабия, държавите от Персийския залив и Северна Африка изсипват на Балканите огромни средства, градят джамии, ислямски уилища и създават и укрепват социалната и политическата роля на исляма в пост-комунистическите Балкани.

Радикалният ислям прониква в региона по различни канали

Нуждаещата се от инвестиции Албания например развива тесни връзки с богати арабски благодетели. Заедно с техните инвестиции идват и джихадисти, които издигат стотици нови джамии.

Сред пристигащите мисионери, според Делисо, има и муджехидини от Афганистан, членове на прословути терористични организации. Тяхното участие и фактът, че много от тях се заселват в Босна и на други места, създава нова структура на мюсюлманското население на Балканите и придава нов, радикализиран характер на балканския ислям. Вносът на екстремисти дава начало на местен ислямски екстремизъм, до такава степен, че в лагерите за обучение на Ал Каида в Афганистан и Пакистан вече има балкански доброволци.

Все повече инциденти в Европа започват да се свързват с участието на балкански екстремисти. Делисо подкрепя твърденията си с голям брой факти. Той цитира дълъг и силно обезпокоителен списък на успели и неуспели терористични атаки по цялата териртория на Европа с балкански връзки. Те сочат най-вече към Босна, района на Санджак, Косово, Албания, Турция, но

в списъка фигурира и България

Едно от нещата, които правят възможна дейността на потенциални терористи на Балканите, пише Делисо, е наличието на здрави мрежи на организираната престъпност, в тесни връзки с трафиканти на хероин от Афганистан и с трафиканти на хора.

Журналистът предупреждава не само за опасността от тероризъм. Той говори за последици от разпространението на радикалния ислям, които включват насилствена социална промяна.

Делисо сочи ред външни признаци за голямата активност на ислямските клетки на Балканите: широка и активна мрежа за печат и разпространение на ислямска пропаганда, подкрепяща Джихада; невиждано строителство на джамии, присъствие на благотворителни организации с доказани терористични връзки като „Общество за възраждане на ислямското наследство” в Косово, Босна и Албания.

Главна мишена на този нов екстремизъм на Балканите е Западът, който самоунищожително го допусна в Европа, заключава журналистът.