На 10 август се навършват 100 години от Букурещкия договор, който бележи края на Балканските войни.

След Балканските войни фондация "Карнеги" публикува интересен доклад за причините и последиците от конфликта. Същата фондация през 90-те години анализира и войните в разпадащата се бивша Югославия. Първият доклад "Карнеги" остава почти незабелязан, защото Първата световна война вече чука на вратата и никой не се интересува от регионалните конфликти, твърди професор Волфганг Хьопкен от Лайпцигския университет. Вярно, че европейската общественост била добре информирана за Балканските войни и споделяла твърдението в доклада, че те са най-страшните в модерното време. По-късно обаче тези войни изпадат в забвение. Чак 50 години след Втората световна война и малко след края на Студената война обществеността отново се сеща за тях. Просто защото в Югославия отново се лее кръв. И защото, както казва Хьопкен, отново са се надигнали старите антагонизми, които са регионална традиция на Балканите.

На Балканите - нищо ново

"Както през 1912-1913, войните от 90-те години също се отличават със зверства срещу цивилното население. И докладите на "Карнеги" стигат до извода, че насилието в региона си има традиция. Във втория доклад се твърди и още нещо интересно: че същинско влияние върху цялостния процес през 90-те години оказва не толкова общественото мнение, колкото големите политически актьори", казва проф. Волфганг Хьопкен.

Историкът припомня, че Балканските войни са били конфликти, породени от желанието на държавите да разширят територията си. Докато войните от 90-те години разпокъсват една разпадаща се държава - Югославия. През 1912-1913 в конфликтите участват няколко държави, които сключват различни съюзи помежду си, а войните от 90-те години остават вътре в границите на една доскорошна федерална държава, посочва Хьопкен. Според него Балканските войни били постимпериалистически, а конфликтът в Югославия по своята динамика бил дезинтегративен процес, в който се е разпаднала една цяла държава.

Окървавени земи

"Важно сходство между двете войни е военното насилие. И в двата случая етническото прочистване играе ролята на териториално разширяване, а жертва е цивилното население. И през 1912-1913, и през 90-те целенасочено се унищожават културните и религиозни темели на съответните национални идентичности", казва проф. Волфганг Хьопкен.

Вглеждайки се в оръжията и бойните действия, историкът открива една от големите разлики между двата конфликта. Според Хьопкен Балканските войни са били "модерни войни", защото участниците в тях използвали най-модерните оръжия, а по бойните полета се водели масови битки. И обратно - югославските войни са изключително "немодерни". Там няма технически новости, няма фронтални битки, почти няма и стратегия. Всичко се свежда до снайперисти по покривите - и до кланета, отбелязва историкът.

Автор: С. Падори-Кленке, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел