Дълги години политиците и дипломатите от балтийските държави напразно се опитваха да убедят партньорите си на Запад, че имат достатъчно основания да се чувстват застрашени от путинова Русия. В първите години след приемането на трите балтийски страни в НАТО, Алиансът не разработваше планове за тяхната отбрана. Бавно, но постепенно това се промени, след като руската армия нахлу в Грузия през август 2008 година. Предупрежденията на естонци, латвийци и литовци бяха взети насериозно едва след като в Украйна Кремъл предостави доказателства за истинността на техните оценки.

 Постоянното присъствие на НАТО в Прибалтика е разумна и правилна реакция, а не някакъв агресивен акт, както твърдят Москва и част от германската общественост. Това става ясно и при сравнението между военните учения на Русия и страните от НАТО. Малко вероятно е Кремъл да влезе в пряк военен конфликт със Запада. Но големите военни учения като "Запад 2017", които ще се проведат в средата на септември в близост до източната граница на НАТО, е демонстрация на сила, която има за цел да окаже психологическо влияние върху съседните държави.

Нека не забравяме, че руските военни маневри се превърнаха в реална инвазия през 2008 година в Грузия и през 2014 година в Украйна. Би било грешка да възприемаме балтийските държави само като уязвими страни, нуждаещи се от защита. Те са пълноправни членове на ЕС и НАТО. И участват по-активно и конструктивно в тези организации, отколкото някои по-стари страни-членки. Умната реч на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер в Талин по повод годишнината от пакта Хитлер-Сталин е доказателство за разбирането на историческия опит на балтийските държави и израз на уважение към техните сегашни постижения. "Вашата сигурност е и наша сигурност", заяви Щайнмайер. И това не е само обещание, отправено към балтийците. То се отнася и за нас.

 

Райнхард Везер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main