Коментар на Емилиян Лилов:

Много българи вярват, че битовата престъпност е днес по-висока, отколкото в годините на социализма. Аргументът, че едно време никой не нападал възрастни хора заради един джиесем или две златни коронки, явно работи. Да, дългите и мъчителни години на прехода действително доведоха до деградация на личността и обезценяване на чуждия живот. Но означава ли това, че престъпността е на път да стане част от българската народопсихология, както се опасява главният секретар на МВР Светлозар Лазаров?

Какво казват цифрите

В отчет, представен тази седмица, МВР регистрира спад на т.нар. битови престъпления. И още нещо: умишлените убийства през миналата година са били по-малко, отколкото през 2012 - по 1,5 посегателства с фатален край на 100 хиляди души население. За сравнение: в средата на 80-те години на същия брой жители са се падали между 1,8 и 2,3 умишлени убийства, сочат данните на Центъра за изследване на демокрацията. Най-високите нива на този вид престъпления са през периода 1992-1995 година, когато годишно са ставали по 5-6 убийства на 100 хиляди души. Но както знаем, това са годините, които помним с разцвета на силовите групировки. Според статистиката, през последните години броят на убийствата в България спада - от почти 3,6 на хиляда души население през 2000 година, на две убийства десет години по-късно и едно и половина през 2013 година.

Тази обща тенденция на спад не отговаря на тезата на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, който се опасява, че битовата престъпност е на път да стане част от народопсихологията на българите. Вярно е, че бедността, кризата и чувството за безизходица раждат агресия. Но не съм склонен да приема, че бандитизмът може да бъде национална черта. Прилича на претоплена версия на "добрия и лошия генетичен материал", вторият от които оставал в България. Ако безработният и гладен човек е заприличал на кълбо от проблеми, това не е национална черта. Ако в България има хиляди необразовани представители на занемарените общности, които посягат с брадвата за жълти стотинки, виновни са и политиците, но това също не е национална черта. Ако деца и младежи с опустошени души се чувстват изолирани и отхвърлени, а обществото се прави, че такъв проблем не съществува, виновно е тъкмо обществото. Но и това не може да бъде национална черта.

Вредни внушения

Битовата престъпност не е ничия - и със сигурност не е българска национална черта. Тя е продукт на човешки афекти, които зачестяват във времена на несигурност, глад и кризи. Особено когато са в комбинация с ниски нива на образованост, остър дефицит на мотивация и липса на перспективи за реализация.

В този смисъл превенцията - и то не само на битовата престъпност, е отговорност най-вече на държавата и обществото. А опитът да се внуши на хората, че са едва ли не бандити още в гените си, прилича на оправдание за липсата на повече резултати в борбата срещу престъпността. Прилича също на опит за бягство от отговорност. Виж, това пó може да е част от народопсихологията на българите.