По време на обиколката си в Средния и Близкия Изток Обама се сблъсква с действителността в този сложен регион, която често е съвсем различна от начина, по който изглежда от сигурната дистанция на Америка. Така например той обяви, че ще изтегли американските войски от Ирак - един популярен лозунг сред американските избиратели. Още преди пристигането си в Багдад обаче Обама трябва да е установил, че САЩ не могат да се изтеглят просто така, без това да предизвика още по-голяма криза в региона, и без да нанесе нов удар върху престижа на Вашингтон.

Сега той излезе с формулата за изтегляне на американските сили от Ирак в 16-месечен срок. Не е ясно кой му е подшушнал това като реалистичен срок. Във всеки случай не са командирите на американските войски, които категорично предупреждават да не се избързва с определянето на конкретни срокове. И което е още по-важно: дори иракското правителство не се радва на определянето на подобна дата, защото знае, че евентуално прибързано изтегляне на американците ще заличи малкото нормалност, установила се напоследък в страната.

Аналогични ще бъдат резултатите и от визитата на Обама в Израел и при палестинците

Естествено той се обявява за справедливо решение на близкоизточния конфликт, но подобно на президента Буш няма рецепта как да стане това. Той ще каже някои мили неща за нуждата от сигурност на Израел, с цел да спечели някой и друг еврейски глас от избирателите в Америка, но с тази позиция само ще усили подозренията сред палестинците.

Израел почти няма претенции относно личността на следващия президент на САЩ: който и да бъде новият стопанин на Белия дом, той със сигурност няма да извърши изведнъж завой в полза на арабите. Някои смятат, че Маккейн бил за предпочитане, защото се знаело какви са позициите му, докато за Обама това все още не можело да се каже. Близкоизточната му обиколка затвърждава това подозрение.