Легендата за Кифхойзер, един от най-популярните национални митове на германците, не случайно придобива и идеологическо измерение, когато през 19 век Германия се обединява под знака на пруския орел. Германската историография, обсебена от стремежа към национална легитимност, дълго остава в плен на този мит. Биографията на историка Кнут Гьорих слага край на това демагогско недоразумение и поставя една важна фигура на Средновековието в подходящия й исторически контекст.

Изчезването на владетеля

Барбароса, за разлика от интелектуалния си внук Фридрих ІІ, не е бил образован човек; нещо повече - той не е можел да чете и пише, макар че с годините понаучил малко латински. "Червената брада" е бил на първо място воин, владеещ коня и меча.

Той участва два пъти в Кръстоносните походи. Първия път като млад през 1147, когато до Конрад ІІІ доказва качествата си при обсадата на Дамаск. Походът е неуспешен, но за пръв път му разкрива проблемните зони на международната политика. И вторият поход, в който Барбароса участва, се проваля накрая. На 10 юни 1190 той самият, вече 70-годишен, се удавя в една река в Мала Азия - трупът му така и не е намерен. Това сякаш нереално изчезване, пише Гьорих, става предпоставка за по-късната легенда.

"Ако подобно на салическите си предшественици и роднини Барбароса беше погребан в катедралата в Шпайер, гробът му щеше да бъде материално свидетелство за кончината му. Тогава разказът за владетеля, който е умрял, но все пак не е мъртъв, а спи в планината и очаква завръщането си, нямаше да може да се свърже с Барбароса, нито пък щеше до такава степен да прикове интереса на следващите векове, че да се превърне в национален мит. Ала изчезването му запленява фантазията", пише Гьорих.

Човек на Средновековието

Вековното шлифоване на легендата превръща накрая Барбароса в един силов политик. Той е бил несъмнено човек на властта, съгласен е и Гьорих. Но на първо място Барбароса си остава типичен представител на Средновековието, който се изявява най-вече на полето на честта.

Кнут Гьорих е написал една прецизна и ясна книга. И все пак: накрая от тези безкрайни 800 страници - вроден порок на много германски историци - се е получил един безумно дълъг реферат, вместо истинска биография.

Knut Görich: Friedrich Barbarossa. Eine Biographie, Verlag C. H. Beck