Те са разстреляни на 24 март 1944 година: осемчленното семейство Улма от полското селце Маркова в Предкарпатието. Убити са двамата родители - Йозеф и Виктория, която е в напреднала бременност, и техните общо 6 деца. Близо до безжизнените им тела на двора в къщата е намерено и тялото на Сол Голдман - евреин, който се укривал в дома на семейство Улма.

Акцията по ликвидирането на полското семейство е ръководена от германския старши лейтенант от полицията Айлерт Дикен. Защо са разтреляли децата? "За да няма местната общност проблеми с тях", казва Дикен тогава.

По следите на извършителите

Матеуш Шпитма е полски историк, който от години се опитва да открие следите на извършителите на това престъпление. В интернет попада на публикация, в която се споменава за полицейски инспектор от Езенс в Източна Фризия, който носел същото име. От тамошната полицейска служба потвърждават на Шпитма, че след войната Айлерт Дикен е постъпил на работа в полицията в града.

През 1941 година Дикен е изпратен в полското градче Ланкут в подножието на Карпатите. Там той е назначен за шеф на местния участък на жандармерията. От октомври 1941 германските окупатори наказвали със смърт не само евреите, които напускали гетото, но и хората, които ги укривали. Като семейство Улма, които били скрили осем евреи.

Само двама от извършителите на престъплението от Маркова са били наказани за ликвидирането на осемчленното семейство Улма и осмината укриващи се у тях евреи: полският жандармерист, който тогава е издал на германците полското семейство, по-късно е ликвидиран от полската съпротива, а а през 1958 бившият германски полицай Йозеф Кокот е осъден на доживотен затвор от едни полски съд. В показанията си той признал, че е действал по заповед на Айлерт Дикен.

"Мил и отзивчив"

Жители на градчето Езенс, където след войната Дикен се премества да живее и работи, си го спомнят за него като за "много мил и отзивчив". А 92-годишният Теодор Зютс уверява, че полицаят се ползвал с уважението на местните хора. Никой от тях не е предполагал, че в миналото той е вършил подобни престъпления.

Бившият полицай и кмет на Езенс Клаус Вилберс е бил шокиран, когато научил истината. Когато през 1973 година той започнал работа в местния полицейски участък, Айлерт Дикен бил мъртъв от 13 години. Неговите колеги обаче продължавали да разказват истории за бившия си авторитарен ръководител. През 1950-те години на темата за миналото все още не се обръщало никакво внимание в полицейските училища и Дикен безпроблемно преминал през всички процедури. На нито един етап той не е скрил назначението си в Полша по време на войната и въпреки това получил най-високата оценка и продължил работата си като полицай.

До 2013 година дъщерите на Дикен не са знаели нищо за престъплениято, в които е участвал баща им по време на окупацията на Полша. Докато историкът Шпитма не се свързал с най-голямата от тях. Днес тя е на 91 години и не желае да говори за миналото. Синът ѝ казва, че темата е "твърде емоционална за нея". Самият той преди няколко години е попаднал на информация в интернет за престъплението от Маркова през 1944 и се е опитал да разговаря по темата с майка си. Но тя изобщо не реагирала.

Дикен така и не е осъден

"Мама си спомняше само с добро за дядо",  казва по-малката сестра Ханелоре, която живее в САЩ. Малко преди майка ѝ да почине, ѝ разказала, че нейният дядо е отговорен за убийството на цяло семейство в Полша.

На съвестта на Айлерт Дикен тежат и други престъпления, извършени в Полша. През 1970-те години прокуратурата в Дортмунд водила две съдебни дела срещу Дикен за разстрела на семейство Улма, както и срещу още няколко други германски полицаи. Но вече е станало твърде късно, защото Айлерт Дикен вече не бил сред живите – той починал през септември 1960 година.