Чешка неправителствена организация присъди тазгодишната си награда Big Brother на полицията - за архивиране на снимките на автомобили и шофьори, заснети от улични камери. Организацията раздава тези антинагради за драстична намеса в частната сфера.

Защитата на личните данни и на частната сфера в демократичните общества шумно влезе в дневния ред след атентатите от 11 септември, когато необходимостта да се води борба срещу тероризма даде началото на един голям дебат затова каква част от личната си свобода гражданите са готови да жертват в името на сигурността.

Биг Брадър наднича и в спалнята Ви!

Във Великобритания, например, вездесъщото присъствие на камери за наблюдение стана една от главните теми на последната предизборна кампания, с която се ангажира още като кандидат премиерът Дейвид Камерън.

Камерите улавят и съхраняват не само движението на терористи и престъпници, но и уникални моменти от личния живот на хората: с кого излизат, кои са приятелите им, в колко часа се прибират, в какво настроение са, дали са трезви и какво пазаруват. Всички тези дребни неща - дори изражението на лицето ни, когато сме сами и измамно си мислим, че никой не ни гледа, са все информация, която някой може да използва и с която може да се злоупотреби.

В Германия избухнаха няколко скандала около работодатели, които следят своите служители на работното място, включително и кога отскачат до тоалетната. В страната имаше шумна дискусия и за проекта на Гугъл Стрийт Вю, който в Чехия направо беше забранен. Социалната мрежа Фейсбук пък попадна под обществен натиск с практиките си да изтръгва от потребителите детайли от интимния им живот, които сетне стават достояние на много хора. Основателят на мрежата дори каза, че е дошъл краят на частната сфера - и обра доста критика.

Психолози и експерти предупреждават, че расте поколение, което доброволно споделя личния, дори най-интимния си живот с външния свят, че образно казано отваря прозорец за воайори, че Big Brother влиза в домовете и в спалните на хората, че опасно се размиват границите между интимен и външен свят. Правозащитници предупредиха, че някои работодатели използват снимковия материал във Фейсбук, за да се информират за своите потенциални кандидати. Снимки с приятели в нетрезво състояние пред маси, отрупани с алкохол, или други младежки ексцеси на младостта, за които човек често съжалява впоследствие, не са особено добра визитна картичка за намиране на работа.

Епохата на интернет сама по себе си излага човека по небивал начин на показ - в какви сайтове влизаме, какви са ни интересите, за какви теми използваме търсачките: всичко това е информация. Но докато на Запад, особено в страни с непрекъсвана демократична традиция като Великобритания и САЩ по темата има поне чувствителност, обществото дебатира, правозащитници бият тревога за опасността от ерозия на гражданските права, в България цари пълно мълчание.

Само в супермаркета още не искат ЕГН!

Тъкмо в новите демокрации обаче, където човешките права и неприкосновеността на частната сфера са нещо ново, още крехко и полуизградено, опасността то да се загуби е още по-голяма. Трудностите на прехода и престъпността, с която той бе съпътстван, допълнително подхранва готовността да се пожертват лични свободи в името на повече сигурност. Какво друго е латентната мечта за силна ръка? А и у хората още не е възникнало чувството за собствена ценност и оттук необходимостта да охраняват личните данни, частния и интимен живот, личната сфера.

Даваме ли си сметка например, колко често за най-различни услуги, буквално под път и над път, в България се иска ЕГН? На колко места оставяме следи? От колко места биваме засичани? За плащане на общински такси, за преводи, дори за пощенски услуги - за да получа обратна разписка в пощата, трябваше да предоставя ЕГН! Служителката не просто погледна личната ми карта - тя записа в книгата с подписите моя ЕГН! В един момент имах чувството, че само в супермаркета още не са ми поискали ЕГН, за да мога да си купя мляко!

Често това става по опашки, тоест в присъствието на чужди хора. Човекът зад гишето с повелителен тон изисква личния ви номер и вие от немай-къде почвате да го диктувате на висок глас, така че да го чуят всички наоколо. А колко души са протестирали срещу тази практика? Колко изобщо са се почувствали неудобно и неловко да оповестяват публично рождената дата и възрастта си? Колко са поискали по-дискретен подход?

ЕГН е чувствителна информация, тя не само веднага издава възрастта ви, но с този уникален код всеки може да влезе в публичните регистри и да научи какви сделки сте сключвали и на какво сте собственик. Преди около година буквално в последния момент бе разкрита злоупотреба с лични карти и нотариални актове, когато за малко не бе продаден апартамент зад гърба на неговия собственик. Тогава органите предупредиха лични карти и нотариални актове никога да не се предоставят за копиране. Въпреки това десетки служби си измислят свои доморасли вътрешни разпоредби и ви искат или единия, или другия документ.

Съвършено безкритично и без всякакъв дебат с влизането в сила на Закона за етажната собственост се прие и въвеждането на домовите книги. В късата памет на обществото очевидно бе изтрит фактът, че по времето на НРБ домовите книги бяха част от тоталитарния инструментариум за взаимно подслушване и следене, или казано другояче - за доносничество. Домоуправителят по онова време донасяше на милицията за своите съседи, за начина им на живот, за приятелския им кръг и по възможност - за техните мисли и убеждения.

Животът на другите

Във възкресения й вариант в домовата книга има и въпрос, засягащ личния живот - графата за хората, живеещи със собственика и “връзката им с него“. Работа ли е на съседа ви да знае това? Работа ли му е да знае дали сте женени за човека, с когото съжителствате, и да вписва в книгата всеки ваш временно пребиваващ приятел, който ви гостува повече от 30 дни? Разбира се, че не!

Съседът не е полицейска регистрация, нито общинска или данъчна власт, където така или иначе сте регистриран, ако не сте нелегален. Повечето хора обаче не се смутиха от това надничане в личния живот, аргументирайки се с анонимността в блоковете и трудността да бъдат събирани вноски за тяхната поддръжка. С една дума - отново сме готови безкритично да пожертваме късче свобода в името на някакъв ред или сигурност.

В много европейски страни домовата книга е непознат феномен, а режийните вноски се събират по по-цивилизован начин - като се превеждат на фирма, която се занимава с тяхното управление. Съседите не си звънят един на друг, за да се разправят за пари, а още по-малко - да си надничат зад вратите и да броят временно пребиваващите приятели. Или ако използвам заглавието на един известен германски филм за ролята на ЩАЗИ - никой не се намесва в "живота на другите".