Дали Германия ще стане евгенично общество? Общество, в което хората разполагат с биологичен контрол върху състоянието на децата и внуците си? След предимплантационната сега пък геномната диагностика изправя политиката и обществото пред ново предизвикателство. Разработен е нов способ, чрез който напълно може да бъде разчетена наследствената информация на плода, при това без всякакъв риск за майката и детето - само чрез кръвна проба от бременната.

Ако родителите искат да изключат евентуален генетичен риск, досега на разположение беше само изследването на околоплодната течност - тест с ограничен резултат и свързан с риск от спонтанен аборт.

Под забрана?

От медицинска гледна точка новият способ представлява забележителен напредък. Но не застрашава ли той фундаментални ценности на обществото? Или може би разкрива, че те са просто илюзия? На по-ранен етап и по-точно, отколкото преди могат да се установят евентуални бъдещи генетични увреждания. Бременността може в такъв случай да бъде прекъсната, преди майката изобщо да е имала контакт с детето си.

На практика това би могло да изглежда така: първо проверявате дали всичко с бъдещото чедо ще е наред, след това решавате дали бременността да продължи или да бъде прекъсната. Трябва ли да се забрани практикуването на новия тест? Може ли изобщо да бъде спрян?

Преди всичко новият метод няма автоматично да измести обществените норми, както показват случаите със Синдрома на Даун. Над 10% от бременните са против изследвания преди раждането, те приемат както бременността, така и евунтуалните рискове детето им да се роди с увреждания като своя съдба. От друга страна, когато майката се подлага на изследване и преди раждането се установи, че детето ще страда от Синдрома на Даун, в девет от десет случая решението е да се прекрати бременността.

Сбогом на илюзиите

Време е да кажем сбогом на една отдавнашна лъжа в това общество: повечето бъдещи родители решават в полза на предварителните генетични изследвания. Задават си и отговарят на въпроса дали бременността да бъде прекъсната, защото детето ще се роди с увреждания, или пък да бъде продължена въпреки това.

Пък и не са ли именно родителите, засегнатите семейства единствените, които имат правото да поемат това тежко и отговорно решение? Какво е бремето, което родители на деца с вродени увреждания носят, малцина могат да си представят. Малцина знаят и за техните страхове какво ще стане с детето им, когато те вече няма да са на този свят. Има хора, които успяват да носят тази съдба.

Имат ли право обществото, политиката или пък църквата да съдят тези хора? Едва ли. Който мисли другояче, нека издава забрани. Много време няма. Биотехническият напредък ни принуждава да признаем, че сме общество, което толерира решения срещу изнасянето на плод, когато има изгледи детето да се роди инвалид.