Във взаимодействието си със ЕС гръцкият премиер Алексис Ципрас все още дължи едно доказателство. Доказателството, че е способен да се учи. Откакто е встъпил в длъжност през януари, той демонстрира пред кредиторите си все същата смесица от твърдоглавие, липса на връзка с действителността и арогантност. Дали пък посещението при Владимир Путин няма да му помогне най-сетне да осъзнае грешките си?

С Путин ти трябва "дълга лъжица"

Да го кажем направо: Ципрас просто много се изхвърли. Той направи максимален залог и свали на масата и последните си политически карти, а накрая си тръгна с празни ръце. Гръцкият премиер бе готов да се отрече от европейските санкции срещу Русия и по този начин и да захвърли солидарността с ЕС, само и само, за да спечели в лицето на Москва един нов приятел и помощник. Ципрас искаше да покаже на европейците, че има и други варианти, отвъд болезнените преговори с Брюксел за реформи и заеми, чиято цел е да сложат край на острата финансова криза в неговата страна. Само дето старата лисица в Кремъл по великолепен начин го изпързаля и заряза в беда. Ако сядаш на една маса с Владимир Путин, трябва да имаш "много дълга лъжица", както обясни преди две седмици Ангела Меркел при посещението на Ципрас в Берлин.

Алексис Ципрас сякаш си няма друга работа, та непременно държи сам да си набави всички горчиви исторически поуки. Както гърците неведнъж са правили, той за пореден път се разходи като слон в стъкларски магазин. С екскурзията до Москва той в най-неподходящия момент ядоса и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, и председателя на Европарламента Мартин Шулц, и всичките си европейски партньори. А като награда за тази смела постъпка получи от Путин само топли думи и смътни обещания. С такъв скромен багаж Ципрас няма как триумфално да се завърне в Атина, той дори не може да оповести пред своите овощари, че Русия отменя контрасанкциите срещу техните праскови.

Руско-гръцки колхози?

В Москва уж избликнаха топли пролетни чувства, обявена беше гръцко-руска културна година и прозвучаха клетви пред общите православни корени, но това изобщо не стига нито да се изплати висящата половинмилиардна вноска към МВФ, нито да се погаси сумата от 2,4 милиарда по краткосрочните облигации. Владимир Путин ловко заобиколи гръцките намеци за отказ от европейските санкции. Имал пълно разбиране, че Гърция е длъжна да поддържа решението за санкции на ЕС. За съжаление обаче не можел за една отделна европейска страна да прави изключение от контрамерките. Но защо пък да не си сътрудничим в селското стопанство чрез общи руско-гръцки фирми? Зад едно такова мъгляво предложение в най-добрия случай се крие планът за нещо като смесени колхози. Същото се отнася и до прехвалената велика роля на Гърция за бъдещите руски газови доставки за Европа. Защото изграждането на газопровода "Турски поток" и включването на Гърция е въпрос на далечното бъдеще. „Турски поток” ще отнеме години, а дотогава в политиката може да се промени какво ли не. Само дето гърците имат нужда от конкретни проекти за съживяване на икономиката сега и веднага, а не някога след пет години. Преди всичко обаче те имат нужда от пари. От много пари, и то скоро.

Глупост...

Алексис Ципрас заложи всичко и загуби. Вярно, че в първите реакции от Брюксел гневната реторика от последните дни позаглъхна, но в следващите две седмици гръцкият премиер отново ще трябва да седне на масата за преговори. При това със същите хора, които разгневи за пореден път с московската си визита. В Брюксел и в Берлин Ципрас получи разбиране и солидарност в аванс, на които обаче отвърна с юношеско пъчене. Днес, когато най-важното е да се възстанови доверието между Атина и кредиторите, Алексис Ципрас отново се изяви като ненадежден и непредвидим партньор. А милиардите, от които Атина спешно се нуждае, могат да дойдат само от европейските партньори. Както се и очакваше, Владимир Путин ясно подчерта, че не раздава подаръци и не иска да поема отговорност за застрашената от фалит Гърция. Тъй че „пролетната” екскурзия до Москва не донесе на гръцкия премиер нищо друго, освен мимолетния гъдел да бъде почетен гост в Кремъл и за половин час да се почувства важен. Ако перифразираме Талейран: Това е по-лошо от грешка, това е глупост!