Положението на българите и румънците, които пристигат в Германия, не е по-различно от това на останалите икономически бежанци - от Испания, Гърция или другаде. Те напускат своята бедстваща родина, в която нямат бъдеще, и идват в сравнително просперираща Германия, надявайки се на по-добър живот.

България и Румъния са членки на Европейския съюз от 2007 година. Оттогава са и човешките потоци, насочили се към Обетованата земя, посочва "Кьолнер Щаданцайгер", според който с отварянето на пазара на труда от следващата година ще станем свидетели и на следваща вълна от прииждащи източноевропейци. Изданието си обяснява причините за това с отчайващата бедност в родните страни на пришълците. Оттам нататък е абсолютно наложително пристигащите в Германия хора да бъдат посрещнати достойно и да им се създадат възможности да се интегрират - така, както се е случвало с редица поколения емигранти до момента. В Германия просто пристигат значителен брой хора от България и Румъния, и този факт трябва да се има предвид, посочва кьолнският вестник.

Равни шансове за всички

Това може да бъде казано и още по-ясно: България и Румъния са равноправни членки на Европейския съюз. Техните граждани са европейски граждани точно като французите, финландците, австрийците и германците. И те пребивават в Германия напълно законно. От гледна точна на европейската, но също и на моралната отговорност, на българите и румънците трябва да се помогне, за да получат реален шанс да се установят в Германия. Затова трябва да им се предложат езикови курсове и помощ за интегриране. Както и медицинско обслужване, тъй като повечето от тях идват без здравни осигуровки, и сред които се разпространяват заболявания като туберкулоза. А децата трябва да ходят на училище.

Благотворителните организации потвърждават, че повечето българи и румънци имат относително добра професионална квалификация. Но трудно си намират работа заради езиковата бариера и непознаването на правилата в Германия. Което в най-лошия случай ги тласка към престъпността. Или - към работата на черно, за която получават нищожно заплащане. Но тази възможност съществува и поради това, че очевидно има достатъчно /германски/ работодатели, които наемат тези хора. На наетите им се плаща минимално, не се налага да бъдат застраховани, а ако пострадат на строителната площадка, просто ги изхвърлят на улицата. Всичко това е много по-евтино, отколкото да наемеш работник в съответствие с правилата и да му плащаш толкова, колкото му се полага по закон.

Нужна е воля за интеграция

Но и българите и румънците не трябва да бъдат безучастни - те трябва да имат воля да се интегрират. Засега възможностите за езикови курсове и преквалификация са ограничени. Но когато станат достатъчно, хората от Източна Европа трябва да ги приемат. Помощните организации, които се оплакват, че не разполагат с достатъчно ресурси да улеснят адаптацията на тези хора към живота в Германия, знаят добре от какво имат нужда новодошлите, но не разполагат с необходимите финансови средства, за да назначат достатъчно персонал.

Притокът на хора от по-бедните европейски държави е един от важните въпроси за бъдещето на континента, четем по темата и в агенция ДПА. Затова Европейският съюз, германската държава и местните власти трябва да създадат предпоставките за максимално правилното насочване на този приток - нещо, което дотук не е станало макар Европейският съюз и преди присъединяването на България и Румъния да е знаел колко бедни са тези държави.

АГ, ДПА, КЩА / Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов