Николай Цеков разговаря с бившия началник на Гранична полиция Валери Григоров

ДВ: Как оценявате актуалната ситуация по българските граници и с какво тя се промени през последните месеци?

Валери Григоров: Редовно посещавам родния ми Трънски край по различни поводи. Съвсем наскоро научих, че най-после е образувано предварително производство срещу бившия заместник-шеф на местното РПУ, чиято роля в каналджийския бизнес в района отдавна е известна на местните хора. Имам и възможност да говоря с мои бивши мои колеги – гранични полицаи и експерти в МВР. По тяхно мнение се наблюдава влошаване на ефикасността на контрола върху незаконното преминаване през държавните граници. Изграждането на телената ограда по турската граница е начин за противодействие на нелегалната миграция, но това съоръжение и досега не е свързано с цялостна система от мерки срещу каналджийството.

Неотдавна в социалните мрежи беше качен запис от термокамера, на който се вижда как група от 60 чужденци безпроблемно преминава през скъпоструващото заграждение - под зоркото наблюдение на каналджии и граничари. Ръководството на Гранична полиция веднага обяви, че ставало дума за „контролирано пропускане“, което щяло до доведе до задържане на нарушителите във вътрешността на страната. Истината обаче е съвсем друга – записът е бил направен и качен в интернет от служител, който не е в „партията на взимащите“, както наричат свързаните с каналджиите граничари. Изискването на закона е задържането в такива случаи да стане на място, за да бъдат хванати каналджиите с веществени доказателства - парите, събрани от мигрантите. Като бивш началник на Гранична полиция смятам, че в случая изобщо не е ставало дума за „контролирано пропускане“. Друг момент в борбата с каналджийството е мотивацията на граничарите и полицаите да се борят с това зло. От поне 30 бивши колеги знам, че от три години полевите граничари не са получавали нови униформи и специализирано работно облекло и че ходят буквално с дрипи на гърбовете си.

ДВ: Можете ли да цитирате конкретни случаи и истории, които онагледяват начините за незаконно пресичане на българските граници?

В. Григоров: Имам отлична информация за случващото се в западните квартали на София. Съвсем наскоро МВР призна пред български медии, че е имало сбивания между роми от „Модерно предградие“ и „Филиповци“. На публиката беше обяснено, че конфликтите били на „битова основа“. Но истината е, че става дума за разчистване на отношения в каналджийския бизнес. Негова отличителна особеност на българска територия е отличният синхрон по цялото трасе - от навлизането на групите бежанци и нелегални мигранти на територията на страната до тяхното извеждане през западната граница - в отсечката между Видин и Кюстендил. Цялото преминаване става за не повече от 72 часа.

Колите на каналджиите превозят нелегално преминаващите през турската граница до София, където чужденците преспиват срещу 20 евро на човек в неголеми ромски къщи в „Модерно предградие", например. През следващите 24 часа те се извозват до сръбската граница. На тази основа е възникнало и напрежението между ромите - тези от „Филиповци“ възнегодували от това, че онези от „Модерно предградие“ им отнемали „клиенти“ за преспиване на транзитно преминаващите. Големият проблем в борбата с каналджийството е както корупцията, така и липсата на организация в системите за противодействие. То е оставено на самотек. Не смятам, че създаването на специализирано звено за борба с този вид организирана престъпност - на подчинение на вътрешния министър - ще преодолее натрупаната инерция. В екипа на министър Бъчварова няма необходимите за целта опитни професионалисти, а някои от нейните най-високопоставени подчинени имат проблеми с алкохола и психичното си здраве, за съжаление. Отличителни черти в работата на ведомството са политическият клиентелизъм и стихийните действия за потушаване на “пожари” на парче. Сега МВР е забелязал проблема с каналджийството и ангажира за борба с него и без това недостатъчния персонал на криминалната полиция. В резултат на това няма никакво подобрение в охраната на границата, а гражданите във вътрешността на страната все по-често стават жертви на уличната и битовата престъпност. Симптомите на изпуснатия контрол са свързани както с паническото изпращане на военни части и командировани полицаи от вътрешността, така и прибързаното дислоциране на граничари от западните граници към границата с Турция. Последната маневра, на свой ред, доведе до отслабване на контрола върху границата със Сърбия, която пък в панически порядък изпрати свои войски да поемат граничната охрана. Това говори за лоши комуникации със съседите, с някои от които отдавна имаме двустранни спогодби за справянето с подобни ситуации.

ДВ: Какво да очакваме, ако отново големи бежански потоци решат да използват т.нар. балкански маршрут?

В. Григоров: Споменах за недобрата комуникация и координация със съседните гранични охрани. Силно пресеченият терен на българо-гръцката граница, например, изисква създаването на общи патрули с Гърция и засилен контрол върху специфични с географските си особености зони за преминаване на българска територия. За България е много важно да уплътни граничната си охрана и да увеличи до 11 хиляди души предвидения в техническите спецификации за влизане в Шенген числен състав на Гранична полиция. Този състав беше одобрен и в хода на много плодотворното ни сътрудничество с Федералната гранична полиция на Германия. Твърдя, че за случаите на „гурбетчийство“ и „бизнес-сътрудничество“ между граничари, полицаи и каналджии вина носят преди всичко преките им началници и ръководството на Гранична полиция. Друга причина е бездействието на измислената Дирекция за вътрешна сигурност в МВР. Не се работи за решаването на проблемите нито в организацията на работата, нито в състоянието на охранителната инфраструктура или мотивацията на служителите. А усещането е за липса на контрол върху българските граници. За съжаление.