Коментар на руския публицист Игор Айдман:

Неотдавна си общувах с един стар познат от Москва. Оказа се, че междувременно и той се е превърнал в типичен представител на путиновото "морално мнозинство" - православен патриот и ксенофоб, ненавиждащ "разложения Запад". Започна да ме разпитва за живота в Германия и по какво той се отличава от московския. Дадох му първия пример, който ми хрумна. "В Германия никога не ме е спирала полиция за проверка на документите", казах му аз. А той отвърна: "Че то и в Москва полицията спира само "клиновете" (така наричат в Русия пришълците от Кавказкия регион и Средна Азия). "Тогава и аз съм клин", казах му от братска солидарност с представителите на южните републики, но и заради моя неарийски произход. "Значи бъркат, че не те спират", заключи мрачно моят познат.

Вътрешни и външни "клинове"

Подобно на този мой познат, много от руснаците отдавна са се примирили с диктатурата, с полицейщината и с всемогъществото на силовите структури, защото са убедени, че тази система ги защитава от всякакви вътрешни и външни "клинове" - тоест, брани ги от опасните "други". Тези "клинове" са различни в зависимост от ситуацията, но основно става дума за представители на национални и сексуални малцинства, както и на определени чужди държави.

Понастоящем в Русия се разгръща мощна информационна кампания, която цели да внуши, че в резултат от "нашествието" на мюсюлмански бежанци Европа едва ли не загива. Няма спор, че проблемът с бежанците е реален. И той се изостри още повече след събитията в Кьолн. Но този проблем е интересен за руските държавни медии преди всичко като аргумент в проправителствената пропаганда. Основното послание на руските медии звучи горе-долу така: "Европейските демокрации не са в състояние да защитят населението си от прииждащите враждебно настроени чужденци. Докато нашият авторитарен и твърд режим може! Затова трябва да му благодарим и всячески да го поддържаме!".

Тази пропаганда е много ефикасна и се поддържа масово от руснаците. Неслучайно проблемът с "нашествието на бежанците" се превърна в главна европейска тема за пропутиновите медии. Някои от тях открито поддържат крайнодесните германски "борци" срещу имиграцията, които се противопоставят на "наивната и простодушна" толерантност на госпожа Меркел. А германските десни екстремисти им връщат жеста и възвеличават Путин като идеал за консервативен държавник.

В Кьолн не бива, а в Грозни може?

Руската идеологическа пропаганда прониква и извън пределите на Русия, влива се в световната дясноконсервативна вълна и така ѝ придава съвсем нови измерения. Крайнодесните се смятат за непримирими борци срещу ислямистите. В действителност обаче те също са реакционен проект, който цели завръщането към племенната и религиозна архаичност. Този проект вече е реализиран в Русия. При това в два варианта - национално-консервативен (Путин) и ислямистки (Кадиров). Много преди сексуалните издевателства в Кьолн, в чеченския Грозни се стигна до масови нападения срещу жени, разхождащи се без забрадки. Млади мъже ги оскърбяваха, дърпаха ги, гавреха се с тях. А други кадировски ислямисти се разхождат из Грозни с джипове със затъмнени стъкла и обстрелват по-свободно облечените жени и момичета с пейнтбол маркери. Но в тези случаи руските медии не забелязват никакво насилие. Защото това се случва във владенията на путиновия "пехотинец" Кадиров, а не в "еврогейския" Кьолн.

В прочутия роман на Карел Чапек "Война със саламандрите" главният саламандър се среща с ръководителите на различни държави и им предлага "сътрудничество": "Заедно с нас, вие ще разрушите вашия свят!". Новите реакционни сили, включително путиновият истаблишмънт, европейските крайнодесни и ислямистите - всички те искат едно: да върнат Европа към клерикалната архаичност, към племенната изолация, към авторитаризма и репресивния сексуален и семеен морал. Всички те, дори и да враждуват помежду си, се стремят да моделират европейските общества по свой образ и подобие, да им наложат своите правила и в крайна сметка да накарат европейците да им помогнат да разрушат космополитна, свободомислеща, демократична и толерантна Европа на 21 век. Ще им позволим ли?