По-голямата част от бежанците, които получават убежище в България, предпочитат да напуснат страната и да се отправят към страните от Централна и Западна Европа. „Действащият регламент на Дъблинското споразумение за бежанците изисква тези хора да остават в държавата, която им е дала бежански статут. Въз основа на това няколко държави от Европейския съюз настояват да върнат в България около 7500 бежанци, получили убежище след 1993 г.

По мнение на експертите, едва 5% от хората, бягащи през българските граници към Европа, изразяват желание да се установят в България. А това са не повече от 300 души“, изтъква Спас Ташев, експерт по въпросите на миграцията от Института за изследвания на населението и човека при БАН. В това едва ли има нещо учудващо, като се знае, че и българите предпочитат да търсят късмета си в по-уредени държави с по-ниска безработица.

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език вестник „Заман“ Мехмед Юмер е скептичен по отношение на ползите, които България би имала от установяването на бежанци и нелегални мигранти. „В Турция евтиният труд на бежанците от Сирия подбива заплащането в редица отрасли, които изискват неквалифициран труд, което става повод за недоволство“, аргументира се Юмер. Той е лично запознат с историята на 4 сирийски семейства, настанени в едно село на община Гърмен. Три от тях вече са я напуснали. Последното останало семейство на бежанци се занимава с животновъдство. „Но не вярвам, че бежанците биха предпочели да се установят в обезлюдените райони на България“, заключава журналистът от вестник „Заман“.

Всички бяха неподготвени

Спас Ташев цитира статистика на Агенцията за бежанците, според която 77% от установилите се по-трайно в страната бежанци, предимно от Близкия изток, имат образование не по-високо от осми клас, а 50 на сто от тях на практика са функционално неграмотни. Все пак той е на мнение, че евентуалното трайно заселване на по-големи групи хора, получили статут на бежанци, би могло да донесе известни ползи за стопанското развитие и потреблението в България, особено като се има предвид трайната тенденция за обезлюдяване на България.

Както цяла Европа, така и България се оказаха напълно неподготвени за притока от бягащи от войните и разрухата в Близкия изток хора, единодушни са наблюдателите. Трагедията на тези изтерзани хора трябва да мобилизира и обедини европейските институции в търсенето на решения на проблема, а не да ражда нови раздори и човеконенавистни страсти и изстъпления.

Според Спас Ташев най-слабата част в европейската политика по отношение на бежанците и нелегалните мигранти е превенцията. Само за десет-петнадесет години населението на страните с постоянни или периодични вътрешни и външни конфликти в близост до границите на България се е удвоило. За съжаление това не е било отчетено като сигнал за подготовка - дори по отношение на очаквания приток на икономически мигранти, твърди експертът от БАН. “Изгражданите телени стени са мимолетно и скъпо решение”, обобщава Спас Ташев.