"Всеки кандидат за политическо убежище има право случаят му да бъде разгледан индивидуално, но не всеки може да остане в ЕС", казва еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон. Тя обаче изтъква, че хората имат права и достойнство и трябва да бъдат третирани съответно, дори когато биват отпращани. Тъкмо това повелява духът на Женевската конвенция за бежанците. Тази конвенция определя кой точно е бежанец - например в случаите, когато човекът бяга от война или когато го преследват заради политическите му убеждения или заради неговата религия.

Но мигрантите невинаги напускат доброволно родните си страни. И Европа трябва да се научи как да се справя с притока на хора, казва швейцарската министърка на правосъдието Карин Келер-Зутер. Нейната държава членува в Шенген, така че Карин Келер-Зутер е сред ресорните министри от ЕС, които обсъждат прилагането на пакета законопроекти за политическото убежище и миграцията. "Напредъкът ни е минимален. Но в момента може би се намираме в междинна фаза", казва швейцарската министърка. Според нея, най-важното днес е министрите да се съсредоточат върху съществените елементи от реформата, тъй като миграционното движение е относително силно. Карин Келер-Зутер се опасява, че Европа може отново да влезе в мигрантска криза, без да е подготвена за нея.

Последната вълна към ЕС е от Беларус

Навред нараства загрижеността, че след като приключи пандемията, броят на мигрантите ще се увеличи скокообразно. Така например по централния им маршрут през Средиземно море броят на мигрантите през юни е нараснал двойно в сравнение със същия месец миналата година. През първите шест месеца на годината само на Канарските острови са акостирали близо 7000 души - 90 процента повече в сравнение със същия период на 2020-а година.

Възникват и нови маршрути на миграцията. Беларуският президент Александър Лукашенко дори целенасочено вкарва бежанци в страната си със самолет и после ги насочва към границата с Литва и съответно с ЕС, за да си отмъсти за санкциите, които Брюксел наложи на страната му. Европа вече изпрати 10 милиона евро и допълнителен персонал на Литва за справяне с наплива от бежанци. Това все пак е някаква проява на солидарност, каквато не се наблюдаваше преди, когато търсещите убежище трябваше да се разпределят между страните-членки. Тъкмо поради това до момента плановете за реформи в общоевропейската политика за политическото убежище и миграцията буксуват.

Бизнесът на трафикантите все така процъфтява

А непрекъснато се появяват и нови предизвикателства. След като западните войски се изтеглиха от Афганистан, все повече хора от тази страна търсят закрила в Европа. Само в Германия през месец юни убежище са потърсили близо 1500 афганистанци, което е увеличение с 300 процента спрямо юни 2020-а.

Надигането на нова миграционна вълна засяга и България. Преди няколко дни в България, Гърция и Унгария беше разбита мрежа трафиканти на хора, арестувани бяха 14 предполагаеми членове на престъпна групировка и 35 шофьори на превозни средства, с които са били извозвани мигрантите. През последните месеци групировката е прехвърлила най-малко 350 души от Турция в Гърция и по-нататък към Средна Европа. Смята се, че трафикантите са спечелили над 700 000 евро само от прехвърлянето на тези хора през Гърция.

Вижте и това видео на ДВ: