Има достатъчно хранителни продукти и медикаменти, само че лагерът едва побира всички бежанци. Местен представител на ООН казва, че повечето бежанци са мъже на средна възраст, които са участвали в протестите в град Андижан – само на няколко километра оттатък границата – против авторитарния режим на президента Ислам Каримов. Един от тези бежанци е Додошон, който отказва да назове презимето си:

“Не бих казал, че тук живеем при идеални условия. Но това не е най-важното. Най-важното е правителството на Каримов и неговите хора да бъдат наказани за това, което правят с народа си. Това е, което най-много ме занимава в момента.”

Представителите на Червения кръст преценяват много оптимистично положението в лагера, не били регистрирани случаи на заразни заболявания. Най-големият проблем е липсата на място. Над 50 души трябва да спят във всяка палатка, така че в най-скоро време ще се наложи да бъдат издигнати още палатки.

Освен това ООН иска да издейства от киргизките власти разрешение за изграждането на още един палатков лагер, разположен по-далеч от границата. Бежанците се опасяват обаче, че киргизкото правителство може да се поддаде на натиска от Узбекистан и да ги върне обратно в родината им. Впрочем някои от мъжете в лагера са настроени много борбено и искат да привлекат към отговорност режима на президента Каримов:

“Ние искаме да се завърнем. Срамуваме се за положението си от нашия народ. Загинаха толкова много хора. Трябва да го направим тъкмо за загиналите, за онези, които изгубиха близки и приятели. Това е нашият протест срещу онова, което извърши Каримов. Вече не е важно как ще го направим, важното е да го направим. Ако ще да ни убият, ние ще се върнем.”

Тези думи получават подкрепа от един друг бежанец:

“Искаме да стигнем чак до Ташкент. Сега народът видя каква я свърши Каримов. Целият свят знае, че именно той е заповядал да се стреля по хората. Затова се надяваме, че народът ще ни подкрепи.”