1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Бездомникът с диплома

6 февруари 2012

Доскоро те са имали и работа, и дом. Днес обаче живеят на улицата. Наричат ги "новите бездомници на Гърция": хора от средната класа, които надали някога са си представяли, че ги чака такава съдба.

Снимка: Fotolia/paul prescott

Драстичните съкращения на държавните разходи, болнавата икономика и нестабилната конюнктура оставят дълбоки рани в гръцкото общество. През 2011 година 320 000 гърци са останали без работа. А много от тях - и без дом. Според непотвърдени данни на неправителствени организации, от 2009 година насам броят на бездомниците по гръцките улици е нараснал с цели 25%. А броят на хората, ползващи услугите на кухните за бедни, е скочил с 15%.

Маркус Боларис, зам.-министър на здравеопазването, е наясно с проблема. "Наскоро добавихме нова категория в нашия списък на бездомните. Кръстихме я "Новите бездомници". Става дума най-вече за гърци с добро образование, загубили жилищата си заради неплатени сметки. Преди да останат на улицата, те са водили съвсем нормален начин на живот", казва Боларис.

Един от многото

Те се крият в затънтени улички, складират малкото си лични вещи в колички за пазаруване, търсят храна в кофите за боклук, спят в парковете и под мостовете. В приютите за бездомници отдавна вече няма места, а броят на запитванията расте ли, расте.

Студ, глад, мизерияСнимка: picture-alliance/dpa

41-годишният Панайотис е един от "новите бездомници". Дълги години той е работил като главен готвач в луксозни хотели и заведения. Заради кризата обаче Панайотис губи работното си място, а покрай него и жилището си, тъй като няма как да погасява взетия заем. Панайотис все пак е имал късмет - намерил е подслон в приюта на една атинска неправителствена организация.

Радост в мъката

"Този обрат в живота ми дойде като гръм от ясно небе. Никога не съм и предполагал, че може да ми се случи подобно нещо. Все още ми е трудно да приема ситуацията. Срамувам се... Ако не бяха приятелите ми и мястото в този приют, сигурно отдавна щях да съм посегнал на живота си", разказва Панайотис. И добавя:

"Междувременно осъзнах, че трябва да ценим малкото, което ни прави щастливи. Не е необходимо да тичаме подир големи цели и скъпи придобивки. Достатъчно е да имаш семейство, малко приятели и работа, която ти доставя удоволствие. Това са важните неща в живота."

АГ, ДР, АРД, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ