Терорът, ислямисткият терор отдавна се е превърнал в кошмар. Ударите му по свободните общества се сипят навсякъде: в ресторанти, по летища, в хотели, футболни стадиони, клубове, влакове, курорти и училища, а сега и насред улицата. Терорът е навсякъде и хората в свободните общества, а и не само в тях, изпитват все повече страх. Те долавят и усещат опасността, заплахата, която ги дебне отвсякъде - и в делника, и в празника.

За демокрациите терорът представлява истинско предизвикателство, както показа сега и атентатът в Ница. Демокрациите се оказват изправени пред натрапена им война срещу терора. Това е една асиметрична война. Единични атентатори или малки, дори съвсем малки групи без особена логистична подкрепа безразборно убиват хора. И демокрациите са принудени да се страхуват за свободата, за свободите си.

Терорът е навсякъде

Както изглежда, държавата вече не може да изпълнява най-важната си задача - да защитава гражданите си. Независимо че разполага с криминални и тайни служби и разширява постоянно контрола си върху гражданите, и въпреки мобилизацията на все повече и повече полицейски части, държавата не може да защити гражданите си.

Терорът е повсеместен, защото идва от самите общества. Запленени от силата на ислямизма и заразени от джихада, млади хора, най-вече мъже, отправят предизвикателства срещу нашето, а и собствените си общества. Те убиват безразборно, но не и безцелно: те искат и успяват да разтърсят свободните общества. А доколкото традиционните сили за сигурност вече не могат да защитят гражданите, същите тези граждани губят безмерната свобода и спокойствие, на които са се радвали досега. Има опасност обществените условия да се променят така, че сред хората да се възцарят омразата, ксенфобията, расизмът. А това би било истински кошмар за отвореното общество.

Да се сложи край на кошмара ИД

Ясно е, че при това положение трябва да се води война - срещу "Ислямска държава" (ИД). Това е политическа необходимост, но и риск. Защото Западът застава в такъв случай на страната на Русия и на сирийския диктатор Башар Асад. Но няма друг начин, защото Рака трябва да бъде отвоювана, ИД - победена, оцелелите джихадисти да бъдат изправени на съд и да бъде веднъж завинаги погребана мечтата за ислямски халифат. Западът трябва да си сътрудничи с всички антиислямистки сили, колкото и неприемливо да е това - политически и дипломатически.

Налага се също да се запитаме защо толкова много млади мюсюлмани в секулярна Европа, но и в религиозно многообразната Америка изпадат в плен на насилствения ислям? Какво пречупва идентичността им дотам, че са готови да следват самозвания халиф в Рака и възторжено да хвалят в мрежата делата на самоубийствените атентатори и да ги почитат като герои?

Във всеки случай тук става въпрос за един продължителен обществен процес. На първо време свободните общества ще трябва да се научат как да преодолеят своята беззащитност. Натискът върху привържениците на "Ислямска държава" трябва да бъде засилен. Наложително е да се действа по-твърдо и безкомпромисно. Мюсюлманите трябва се отърсят от вцепенението на своята привързаност към проповедниците на омразата и да ги прогонят от джамиите. Трябва да сложим край на пасивната толерантност, за да защитим свободата и свободния си начин на живот. В противен случай обществата ни ще се променят. Ще се отдръпнат от демокрацията. И това ще е часът на десните популисти. Например - на Марин льо Пен във Франция и нейния Национален фронт.