Отдалечени селища в българската провиниция. Общото помежду им е, че обикновено точно там са разположени домовете за деца с увреждания. Например дом "Надежда" в село Търнава, край Бяла Слатина, където са приютени 20 деца с психически увреждания. Някои от тях посещават местното училище. И по-големите, и по-малките деца получават само най-необходимото. При това този детски дом уж е сред по-добрите. Много от децата, подслонени там, са изоставени от родителите им веднага след раждането.

Дисциплинарни наказания за онези, които говорят

"В това отношение положението не се е променило много спрямо времената на комунизма" - казва директорът Красимир Петков. Той е единственият директор на дом, който е готов да разговаря с чуждестранни журналисти. Затова властите по-късно го заплашили с дисциплинарни наказания. Домът в Търнава е един от най-малките в България. И все пак:

"Дори и тези 24 деца са много. В други домове имат по над 150 деца, но не разполагат с повече помещения и повече пари. Трудно е да се грижим за децата, както се полага, при тези условия. Според мен домовете трябва да се закрият и децата да бъдат подслонени в малки жилищни сгради, да бъдат поставени под специални грижи" - казва Петков.

Хронология на ужасите

В повечето детски домове в България условията са нечовешки. Това беше документирано от британски снимачен екип още преди три години - положението не се е променило особено от тогава насам. В последно време излязоха наяве ужасяващи случаи. Оказа се, че през последните десет години 238 деца с увреждания, настанени в държавни детски домове, са умрели мъчително: от глад, вследствие на малтретиране и пълно занемаряване.

На правозащитничката Маргарита Илиева от Българския Хелзинкски Комитет се дължи разкриването на ужасната истина пред обществеността. Месеци наред тя и сътрудниците й посещавали детските домове и проучвали фактите. Междувременно са заведени 180 следствия. Прокуратурата е наясно, че разкриването на този скандал не е само работа на юристите.

Заместник-генералният прокурор казва, че става дума за това да се промени отношението към децата с увреждания. "Те са най-слабите, най-беззащитните членове на обществото. Ето защо държавата и гражданските инициативи трябва да работят заедно" - казва тя.

Правозащитниците настояват виновните за скандалното отношение към децата да бъдат подведени под отговорност. До скоро персоналът в домовете е бил на практика сигурен, че е ненаказуем. Сега обаче това се променя. Прокуратурата демонстрира готовност за решителни действия.

Ненаказуемостта развращава

По време на проучванията си правозащитниците се натъкват на равнодушие и премълчаване. Лекари и санитари безучастно са наблюдавали как умират деца. Родителите им, така или иначе, не са се интересували за тях.

"В момента има 103 деца с увреждания, чиито имена и местопребиваване знаем, които са застрашени от смърт поради недохранване. Те могат да умрат всеки момент. Днес или утре... На това трябва да се сложи край, и то незабавно", казва Маргарита Илиева.

Скрити зад дебели зидове, на някое затънтено място - в продължение на години съдбата на изоставените деца не е интересувала почти никого в България. На много места и сега се надяват на помощ и дарения най-вече от чужбина. Но повече отколкото от пари, изоставените деца с увреждания се нуждаят от грижата и вниманието на своите съотечественици.