Коментар от Ясен Бояджиев:

"Обичайно на този, който няма основание да е доволен от изборите, му е крив изборният процес”, каза след втория тур на отминалите избори отговарящият за тяхната организация вицепремиер. Но не е съвсем прав. Защото въобще не е задължително човек да е загубил изборите, за да се оплаква от безобразията в тях. Като например спечелилият втори мандат кмет на областен град, който обърна внимание на следната история.

Обичайна история

През 2015 година той се явява срещу кандидат на управляващата партия. На първия тур в трите секции в близко до града село получава 273, а конкурентът му - 1 294 гласа. На втория тур става „чудо“: гласовете на конкуренцията набъбват до 1 906, а неговите се стопяват до 35. Най-забележителен е резултатът във втора секция - 805 на 4.

Четири години по-късно кметът се изправя срещу друг кандидат на управляващата партия. И „чудото“ се повтаря. На първия тур в същото село силите са доста по-изравнени - 825 на 595 гласа. Във втора секция съотношението е 380 към 197 в полза на кандидата на управляващите, а в трета обратно - 197 на 236 гласа в полза на опозиционния кандидат. На втория тур обаче по някакъв „магически“ начин гласовете за него се изпаряват. Във втора секция резултатът е 643 на 3, в трета - 466 на 28, а общо в селото - 1 398 на 110 за кандидата на управляващите. И още една важна подробност: в изборния ден полицията арестува петима застъпници на опозиционния кандидат в селото. Вероятно, за да не пречат на „магията“.

Тази история не е изключение, а явно нещо обичайно. Такива секции вероятно има във всяка община. Ако човек се порови малко в протоколите на сайта на ЦИК, несъмнено ще ги открие.

"Огромният брой недействителни бюлетини на първи тур и множеството сигнали за купени гласове компрометират доверието в изборния процес", констатира онзи ден президентът на републиката и обеща да покани ЦИК, органите на реда и партиите, за да обсъдят „всички пропуски в изборите и отстъплението от честността на изборния процес“. Само дето въпросните институции са се събирали вече безброй пъти, но пропуските са си все същите, доверието е отдавна компрометирано, а отстъплението от честността продължава.

“Явно само когато президентът победи, тогава изборите са били честни“, опита да се заяде министър-председателят. Само че тук вече не става дума за честност, а за аритметика. Защото от колкото повече гласове зависи изборният резултат, толкова по-скъпо и трудно е той да бъде манипулиран. Ето защо верояттността това да се случи на национални избори като президентските е малка. За разлика от местните, на които цялата криминална изборна енергия се отприщва и в употреба влиза целият репертоар от изборни шмекерии. Ето част от него.

Производство на недействителни бюлетини

На първия тур на тези избори броят на недействителните бюлетини е нараснал в пъти. Колко точно са те, е трудно да се каже - на сайта на ЦИК такава информация няма. Някои изчисляват, че са над 600 хиляди. Други, че процентът им се колебае между 10 и 25. Какви са причините, също трябва да се гадае, но най-общо вариантите са два. Единият е огромна част от избирателите да са (полу)неграмотни и да не са в състояние да извършат едно елементарно действие без да сбъркат. По-вероятно обаче е причината да се крие в секционните комисии, които поради незнание и неподготвеност или защото са пристрастни и купени „произвеждат“ недействителни бюлетини. Някои казват, че проблемът може да се реши чрез машинното гласуване. Но има много по-лесен и евтин начин: по-малко партийци за сметка на повече професионалисти в изборната администрация. И най-важното: броенето на бюлетините да бъде отнето от днешните секционни комисии и прехвърлено в професионални преброителни центрове.

Тази идея е отдавна предложена и обсъдена, но тези, от които зависи прилагането ѝ, се правят на ударени. Обяснението е просто. Когато запечатаните урни от всички секции се съберат на едно място и, преди да бъдат преброени, бюлетините се смесят, брокерите на гласове вече няма да могат да докажат, че са изпълнили поръчката, а избирателите ще се освободят от страха, че гласът им се контролира.

Купуване на гласове

А сега покупко-продажбата на гласове продължава да се шири безнаказано въпреки наглед засилените мерки на органите на реда. Ако се съди по последните избори, единичната цена на гласа нараства, но пък разходите като цяло може и да намаляват - заради все по-ниската избирателна активност.

Но дори да оставим количествените му измерения настрана, този процес, документиран в изобилие от телевизионни репортажи, изглежда все по-отвратително. Брокерите са все по-изобретателни, купувачите - все по-безскрупулни, а продавачите - по-лумпенизирани. Има места, където вече малцина гласуват безплатно. Там обикновено е и най-високата избирателна активност.

Същевременно делът на контролирания вот изглежда продължава стабилно да нараства. Най-разнообразните форми на заплаха, принуда и зависимост стават все по-извратени. Което е естествено отражение на икономическите и социалните реалности в една все по-силно феодализирана среда.

Пакетни сделки

Високата степен на контрол дава възможност за виртуозна еквилибристика и сложни пакетни сделки. Само така могат да се обяснят странни изборни истории като онази, с която започнахме. Или пък това: защо ДПС за първи път от десетилетия не издига кандидат за кмет в Хасково, а ГЕРБ след три кметски мандата оттегля кандидата си в Маджарово. Както и защо в много села на хасковската община броят на гласовете за кмет на кметство и за общинската листа на ДПС съвпада с броя на гласовете, подадени за кандидата на ГЕРБ за общински кмет. В община Маджарово пък наобратно: сборът от гласовете, подадени за листите на ДПС и на ГЕРБ, почти съвпада с броя на гласовете за кандидата на ДПС за кмет.

Ако попитате партиите за тия странни явления, те, разбира се, ще ви обяснят, че такава е свободната воля на избирателите. А когато стане дума за недействителните бюлетини и изобилните свидетелства за купуване на гласове и контролиран вот, ще ви успокоят, че каквито и да са нарушенията, те не са повлияли на изборния резултат. Вероятно затова и не правят нищо, за да ги пресекат. Проблемът е, че едва ли някой им вярва.