Защо? Отговорът - в следния коментар на Георги Папакочев.

Ден преди изказването в петък на българския премиер Сергей Станишев пред Общото събрание на ООН и формалната му среща с Генералния секретар на Световната организация стана ясно, че от цялата негова програма в Ню Йорк, единствената му ползотворна за България среща е била с лидерите на четири влиятелни американски еврейски организации, които не забравят приноса на България за спасяването на българските евреи в годините на Холокоста. Участието на „Мистър Клийн”, както приятелски го нарече в София миналата година президентът Джордж Буш, в многобройните прояви, съпътстващи началото на 63-та сесия на ООН, си е

чисто губене на време

каквото са и нищо не значещите протоколни срещи /като например с малтийския или датския му колега/, чрез които държавните мъже обикновено се отчитат пред медиите за „напрегнатата” програма на форума и „новите измерения на нарасналия авторитет” на техните страни.

Във всички случаи обаче, Станишев и неговият външен министър и вицепремиер Калфин, ще трябва внимателно да следят случващото се в САЩ около разрастващата се финансова и икономическа криза в страната, която преминавайки в глобална, неминуемо ще засегне и България. Те би следвало добре да разберат защо един отиващ си от Белия дом президент търси спешно помощта на двамата кандидати за неговия пост в Овалния кабинет за справяне с кризата и как изправена пред опасност, най-голямата демокрация в света пренебрегва партийните си различия и застава зад своите политически лидери. Всичко това, естествено, можеше да стане и в София, където

врящото гърне със скандалите отново преля

Експлодиралият конфликт около побоя върху журналиста Огнян Стефанов се прехвърли светкавично върху подопечната на премиера Станишев Държавна агенция „Национална сигурност”, към която вече има не само сериозни подозрения за организиране на побоя, но и за подслушване на телефоните на депутати. Засега въпросната ДАНС се намира в безмълвна кръгова отбрана срещу започналите атаки на медии и народни представители, но рано или късно нейните шефове трябва да дадат някакъв отговор, дори той да е „санкциониран” от премиера дистанционно от Ню Йорк.

Така, в глобалния свят неприятностите могат да застигнат един министър-председател не само в кабинката на рилския лифт, но и в началото на Манхатън. Както личи, в единия и в другия случай премиерът на най-корумпираната европейска държава е еднакво безпомощен. При това - напълно.