В началото на септември правозащитната организация Хюмън Райтс Уоч информира, че проруските сепаратисти наказват хората в контролираните от тях региони на Източна Украйна с принудителен труд заради "нарушения на обществения ред". Потърпевши хора от Иловайск разказват и за други наказания. В края на август, по време на ожесточените боеве в Донбас, поддръжници на така наречената Донецка народна република убили един 23-годишен младеж, обвинен в плячкосване. В последно време зачестяват съобщенията за безразборни разстрели на хора по присъди, издадени от военни съдилища.

Драконовски наказания

От доклада на Хюмън Райтс Уоч и от разговорите с хора на място става ясно, че и за най-малките провинения, сепаратистите налагат драконовски наказания. Към тях спада и принудителният труд - например за това, че някой е нарушил комендантския час, или че не носи паспорт със себе си. "Украинци, на които е бил наложен принудителен труд, са били бити и подлагани на брутални унижения", установява правозащитната организация. Хюмън Райтс Уоч изброява случаи, в които хората са "принуждавани да се трудят дори в райони на бойни действия, където е можело да бъдат убити или ранени". Директорът на отдела за Европа и Централна Азия на Хюмън Райтс Уоч, Хю Уилямсън настоява да се сложи край на подобни "наказателни бригади", които грубо нарушават човешките права.

Побоища и издевателства

"Брат ми е бил арестуван недалеч от Донецк. Възможно е да е бил пиян и да не е носил паспорт в джоба си", разказва Наталия. Познати видели как той бил "наказан" да събира боклук по улицата. Едва след няколко дни сепаратистите го освободили. "Който не изпълнява заповедите, го пребиват. Но не искам да разказвам подробности", казва Наталия. "Видях един мъж, който метеше улицата пред щаба на сепаратистите.

Едва го разпознах. Лицето и тялото му бяха посинели от бой. След това наблюдавах как две или три седмици той вършеше всякаква тежка работа. Копаеше окопи, разтоварваше камиони. Междувременно той се е присъединил към сепаратистите. Твърди, че не са му оставили друг избор", разказва Сергей.

"Аз бях привилегирован затворник"

Александър е на 59 години. Той разказва за своите преживелици едва след като вече е на сигурно място извън Донецк. На 11 август непознати в маскировъчни униформи го отвличат с кола и го закарват в окупираната от сепаратистите сграда на вътрешното министерство. Там му показват снимка на мъж, който бил участвал в "антитерористичната операция" на украинската армия. Човекът от снимката много приличал на него. "Заради това ме държаха заключен в продължение на четири дни, но поне имах късмет, че не ме биха", разказва Александър. "Тези хора са просто бандити. Дни наред ги молех да съобщят на близките ми, че съм жив. Едва на четвъртия ден ме освободиха. Обвиненията срещу мен бяха напълно измислени", казва Александър. Той предполага, че е бил арестуван заради проукраинската си ориентация. "Всички мои съседи бяха видели, че на колата ми беше окачено синьо-жълто украинско знаменце", казва той.

Гражданите са беззащитни

Ръководителят на правозащитната организация "Донецки мемориал" Александър Букалов се оплаква, че в контролираните от сепаратистите региони няма правна защита за гражданите, няма свобода на мненията и на събиранията. Затова и много хора напускат региона. "Няма правни механизми за освобождаване или обезщетяване на гражданите. Това не означава, че всеки сепаратист е криминален престъпник, или че навсякъде цари хаос. Но сред подобен произвол гражданите се чувстват абсолютно беззащитни", заключава Александър Букалов.