Навремето Наполеон казвал, че "мъжът има нужда от шест часа сън, жената от седем, а глупакът - от осем". Императорът смятал времето, прекарано в сън, за изгубено, и затова се задоволявал с шест часа - точно както и знаменият изобретател Томас Едисън. Но пък Айнщайн имал нужда от поне десет часа сън, а той определено не е бил глупак, както е добре известно. Необходимостта от сън, както и времето на заспиване и събуждане са пределно индивидуални и до голяма степен са определени генетично. Това потвърждава и водещият германски хронобиолог Тил Рьонеберг в книгата си "Как върви нашият вътрешен часовник".

Всеки народ си има поговорки от типа "Рано пиле рано пее". Ясно е какво искат да ни кажат тези народни мъдрости: че хората, които спят повече, са мързеливци. Рьонеберг, който е правил проучвания в Германия, Испания, Съединените щати, Индия и Бразилия и е изследвал подробно данните на 80 000 души от трите континента, определя тези мъдрости като безнадеждно остарели. Те са отговаряли на действителността във времената, когато повечето хора са се занимавали със селско стопанство, но не и днес. Около 60 процента от европейците са от т.нар. тип "сова", тоест - хора, които предпочитат да си лягат по-късно и съответно да стават по-късно.

Това обаче съвсем не винаги е възможно. На вътрешния (биологичния) часовник му се налага да се подчинява на социалния, поради което "совите" по правило са принудени да стават рано, за да отидат на работа или на училище. А оттам нататък последствията са добре известни: хората срещат трудности при концентрацията, стават раздразнителни, бързо се уморяват и по-трудно понасят физическото, умственото и емоционалното натоварване. В този случай сънят не съответства на генетично зададения биоритъм, посочва експертът.

"Това е недопустима намеса в естествения ни ритъм"

Освен това правилният режим на сън и бодърстване зависи далеч не само от принадлежността към типа "сова" или "чучулига". Умората, възрастта, полът, начинът на живот, сезонът - всичко това също играе важна роля. Така например малките деца са по правило ранобудни - за ужас на родителите им, докато с възрастта режимът на сън започва да се измества към по-късен час. Абсолютни "сови" пък са младежите до 20-тата си година - те могат до зори да стоят пред телевизора или да се забавляват с приятели, но сутрин по никакъв начин не можеш да ги събудиш рано. Затова германският учен е убеден, че учебните занятия трябва да започват по-късно. Още повече, че "поспаланковците" така или иначе пропускат първите часове. "Става дума не за дисциплина, а за биология", подчертава Тил Рьонеберг.

И още нещо: при мъжете и жените ритъмът се променя по различен начин - и рядко съвпада, казва германският експерт и отбелязва на шега, че вероятно така би могло да се обясни защо по-възрастните мъже често се женят за по-млади жени: на 45 години при мъжа и на 30 при жената вътрешните часовници на двамата се движат по сходен начин.

Всяко смущение на естествения природен ритъм, който регулира режима на сън, нарушава стабилността на вътрешния часовник, а оттам и на целия организъм. Според германския хронобиолог, ежегодният преход към лятно часово време представлява именно такава недопустима намеса в естествения ритъм. На базата на многобройни експерименти Рьонеберг доказва, че това се отразява отрицателно не само на здравето и настроението на хората, но и на тяхната производителност. От което излиза, че смяната на времето е неефективна от икономическа гледна точка.

Не само безсмислено, но и опасно

Ученият подчертава, че след смяната на времето изминават поне 3-4 седмици, докато вътрешният часовник се синхронизира със социалния. А ако новото време не съответства на сезона, защото например пролетта е закъсняла, адаптацията продължава още по-дълго. По-опасна, според Рьонеберг, е само работата на смени - когато денят се превръща в нощ и обратното. Но това поне е производствена необходимост, докато преминаването към лятно време е пълна безсмислица, казва експертът. Безсмислица, която е дори опасна: според данни на една от най-големите германски застрахователни компании - ДАК, в първите дни след преминаването към лятно време германските болници регистрират средно по 40 души на ден със съмнения за инфаркт. Докато обичайната дневна "норма" е 30 човека на ден.