Бил дребен на ръст и набит, главата му изглеждала доста грубо оформена, а лицето било набраздено от шарката. Често пъти се носел немарливо и гледал смръщено, както го знаем от прочутия му портрет. Съвременниците му твърдят още, че с недодяланите си маниери той не правел добро впечатление в обществото. Различните му болести и постепенната загуба на слух в течение на годините го превърнали в съвсем затворен и самоизолирал се човек.

Любовни афери, за които и Адонис не може да мечтае

Въпреки всичко това Лувдиг ван Бетовен упражнявал голяма привлекателна сила върху жените наоколо си. Според една приписка от онова време, неугледният композитор непрекъснато имал „любовни афери" и можел да се похвали със завоевания, „за които дори Адонис може да мечтае".

Прелъстителната сила на Бетовен идвала от неговата музика, и най-вече от струящите от въображение клавирни импровизации. Обект на любовта му много често били жени от благороден произход – най-вероятно, защото той самият вярвал, че притежава вътрешно благородство, което е отвъд всякакви благороднически титли. В действителност обаче неговата собствена позиция в обществото непрекъснато го препъвала и той нито получил официално признание на любовните си афери, нито пък се задомил.

Симпатия, приятелство, уважение - и страст

Тези жени се помнят и до днес: Йоханна фон Хонрат – девойката, която той обожавал в младостта си, графиня Мари фон Ердьоди или пък тайнствената „безсмъртна любима", пред която Бетовен разкрил душата си в едно писмо от три части. Отношението на композитора към тези жени винаги се колебаело между симпатия, приятелство, взаимно уважение, но и страст – отчасти платонична. На много от тях той е бил учител по пиано.

И още нещо общо имат всички любовни връзки на Бетовен: те били невъзможни или най-малкото почти неосъществими, поради съсловните различия. Или просто, защото жените вече били омъжени. И композиторът така и никога не стигнал до онова, което днес бихме нарекли „стабилна връзка".