Коментар на Еми Барух:

В България всички разбират от футбол. Най-много министър-председателят. Тия дни стана ясно, че разбира и от волейбол.

Бойко Борисов от всичко разбира и е не просто познавач като останалите. Той не само коментира, а и рита. Известният футболист-аматьор (както е известно на останалите) дава мило и драго (свое и чуждо), за да обслужва любовта си към футболните школи. Най-вече испанските, защото българска такава няма.

Скандали, интриги, завист

Българска школа имаше в художествената гимнастика, във вдигането на тежести, в борбата... (За волейбола ще стане дума след малко). Няма ги вече. Скандали, интриги, спекулации и една типично доморасла завист и неуважение към личностите успява да разпилее тези школи. В това сме олимпийски шампиони! Доказваме го всеки път, когато обстоятелствата позволяват. Примери? Иван Абаджиев откри собствена академия в Щатите, в която тренират най-големите американски таланти. Българската федерация по художествена гимнастика се опита да докаже на обществеността, че Нешка Робева няма място в този спорт. Сега на дневен ред е българският волейбол.

Впрочем, този почерк си личи не само в спорта. Всеки път, когато обстоятелствата позволяват, строителите на съвременна България биват сваляни от сцената или с мълчаливо пренебрежение, или с настървено озлобление. (Помните ли ареста на Николай Цонев?) Тълпата обикновено се радва, че тези, които до вчера са били горе, днес са някъде долу. Срещу тях започват шумно огласявани проверки, разследвания, съдебни дела. Започват на първа страница на вестниците и завършват тихо и без последствия на последна, в малко каре, в рубриката “разни”.

Така - под диктовката на участници в пресметливи и неспортсменски схеми - в общественото пространство се наслоява убеждението, че бивши министри, директори, старши треньори, селекционери на национални отбори и прочее публични личности са все недостойни хора. Те биват изхвърляни от системата “през медиите”, без минимум изискуема коректност. И няма нито дума на признателност за извънредните усилия на такива хора - “работохолици, перфекционисти, взискателни професионалисти, които се влагат максимално във всяко начинание и изискват същото от останалите”.

Цитатът не е случаен. Точно тези думи използва капитанът на националния отбор по волейбол, говорейки за старши треньора Радостин Стойчев, чието уволнение “по средата на сезона”, “без никаква спортно-техническа логика” бе окачествено от най-добрите състезатели като безумие, а от някои чуждестранни наблюдатели като действие, компрометиращо българската волейболна федерация пред международната спортна общност.

Игри от двете страни на мрежата

Цяла България разбра, че в това безумие - отначало като консултант-екзекутор (заедно със Свилен Нейков), а в последствие като наставник и спасител - беше въвлечен и премиерът Борисов. Той влезе в мача след редовното време, след като италианецът Пранди отказа да заеме мястото на Стойчев. (Ами ако не беше отказал?) И след като ситуацията вече беше патова - федерацията бе принудена да върне селекционера на отбора, той се принуди да приеме.

Следват три седмици, в които свъсените погледи на група разгневени мъже ще се кръстосват в тренировъчната зала. Мрежата между двата отбора вече започна да обраства с изреченото и премълчаното. Независимо от класирането за Олимпийските игри, може да се каже, че с българската школа в мъжкия волейбол е свършено. От тук нататък вече нищо няма да е същото. Духът на отбора беше попилян. Впрочем: както всичко в България, което предполага екипност.

Автор: Е. Барух, Редактор: Д. Попова-Витцел