Правителството на ГЕРБ най-сетне вдигна завесата пред намеренията си за борба срещу отминаващата криза и отново предизвика въздишка на облекчение сред бизнеса и стреснатото население. След успешното „разузнаване с бой” по медиите за повишаването на ДДС, за което се лансираха варианти до 5 на сто над сегашната му стойност, след вслушването, в крайна сметка, в предупредителните вопли на политици, икономисти и анализатори кабинетът реши да го запази в досегашния му размер.

В замяна на това към улицата ще потеглят 20 на сто от служителите в държавната администрация, бюджетът ще бъде актуализиран поне до есента, а държавата ще пусне еврооблигации за погасяване на външния дълг. Естествено, ще се случват и други „хубави” неща, свързани със затягане на коланите (за населението), на дисциплината (за разните агенции) и на контрола (във всички звена на държавното управление). Тези и редица други мерки, освен да преведат страната през кризата и да не допуснат повторение на гръцката драма, следва да превърнат България, според премиера Борисов, в „най-доброто място за правене на частен бизнес в цяла Европа”.

Въпросът обаче е на каква цена?

Тя, цената, оказва се, също е формулирана. Разходите за администрацията, например, ще бъдат съкращавани индивидуално от всяко министерство и държавно ведомство. Министър-председателят дори нахвърли някои идеи – гасене на лампи за пестене на електроенергия, съкращаване на секретарки, освобождаване на личните шофьори и най-вече по-пълноценно използване на софийското метро за служебните придвижвания в столицата.

Вероятно изискванията за режим в осветлението или раздяла с любимата секретарка, макар и със скърцане на зъби, ще бъдат изпълнени, но лишаването от личния шофьор и най-вече от служебния автомобил, би се оказало тежка тегоба за мнозина местни началник-бюрократи. И вероятно тъкмо затова те искрено презират американските данъкоплатци, които са решили да предоставят служебни автомобили само на своя президент, вицепрезидент и шефа на ЦРУ. Останалите се справят със собствените си возила.

Държавни „компреси” за травмите

Новите антикризисни мерки на кабинета, както и бушуващата все още фискална криза демонстрират нещо твърде показателно за най-бедната европейска членка - продължаващата тежка зависимост на бизнеса и икономиката от държавата. Тъкмо след като бяха спрени разплащанията с фирмите започна свиването в реалния сектор; когато секна потокът от чуждестранни инвестиции поради кризисния тайфун в Европа и света, държавният бюджет започна да залинява и двигателят на икономиката опасно намали своите обороти. Да, задлъжнялостта на България е по-ниска от тази на много нейни партньорки в ЕС, но е твърде неустойчива и при неразумни действия и дългове лесно може да хвръкне нагоре. Тъй че България да се озове там, където сега агонизира южната й съседка.

Рано или късно, с новите антикризисни мерки или без тях, с хвалбите на политиците или без тях, цикличното икономическо бедствие ще отмине. Неизвестно кога България ще излезе от следкризисната депресия и с помощ отвън икономиката ще премине в оживление, дори и в подем. Кое правителство ще се окичи с този медал предстои да се види. Нищо лошо, ако се окаже и сегашното.