31-годишният белгиец Бенямин Х. е лежал много пъти в затвора - за кражби, наркотици и оказване на съпротива. Общо 15 години от живота си е прекарал зад решетките. В края на май този извършител на по-дребни престъпления се превърна в убиец: пуснат в кратък отпуск от затвора той застреля посред бял ден в Лиеж две полицайки и случаен минувач. Прокуратурата заведе следствие за тероризъм - има данни за това, че в затвора Бенямин Х. е контактувал с радикални ислямисти, и така се е радикализирал. 

Радикализирането като „стратегия за оцеляване“

„Ситуацията е катастрофална“, казва Лоран Лардино. Дълги години синдикалистът е бил надзирател в затвора в Брюксел. „Условията в нашите затвори са нечовешки. Няма достатъчно персонал - надзиратели, болногледачи, психолози и социални работници. Отпусканите средства са недостатъчни и затворите са хронично препълнени“, споделя той. Това се потвърждава и от няколкото осъдителни присъди на Европейския съд в Страсбург заради лошите условия в белгийските затвори.

„Държим тези хора в килиите им по 22 часа на ден - без да имат възможност за някакви занимания, за някакво обучение и без никаква перспектива. По този начин ние сами забъркваме един взривоопасен коктейл“, казва още Лардино. И е логично, че при тези обстоятелства затворниците се радикализират.

„В началото това е един вид стратегия за оцеляване“, допълва Винсент Серон, който изследва радикалните ислямистки мрежи в белгийските затвори. Криминологът твърди, че затворниците получават само най-необходимото, а за всички екстри, като малко по-разнообразна храна или телевизор, трябва да си плащат. Особено онези от излежаващите присъди, които не разполагат със средства, са принудени да си търсят покровители сред другите обитатели на затвора, за да си осигурят малко повече комфорт. По-късно важна роля започват да играят религията и идеологията.

Надзирателите са претоварени

Според Винсент Серон, само един на всеки двайсет затворници в Белгия се радикализира или е застрашен от радикализиране. Независимо от това белгийското правителство трябва да погледне по-сериозно на въпроса и да осигури адекватно финансиране и обучение на персонала в затворите. А той трябва да бъде обучен така, че да може да разкрива навреме кои затворници представляват потенциална опасност, и да предоставят тази информация на властите. Държавата обаче не отпуска достатъчно средства за обучение на надзирателите, а психолозите и социалните работници не са в състояние да следят развитието на затворниците или пък да спечелят тяхното доверие. 

Властите във френскоговорящата чест на Белгия откриха гореща телефонна линия. Затворниците могат да се обаждат доброволно и анонимно, ако искат да се измъкнат от радикалните среди. Психолози, социални работници и духовници се грижат за такива затворници. „Ние не можем да принудим никого да промени убежденията и възгледите си. Но можем да се намесим, ако това е желанието на даден затворник, или по указание на някой съдия“, казва отговорният за проекта регионален министър Рашид Мадран.

По-добри условия за радикализирани затворници

От стартирането на инициативата през 2017 г. до днес повече от 100 затворници са се възползвали от нея и са пожелали да ползват услугите на психолози и социални работници. Около 40 случая вече са приключени. „Мисля, че сме на правилен път“, казва министърът. Ако обаче властите искат да предотвратят това, дребните престъпници да се превръщат в терористи в затворите, те трябва да им осигурят занимания. А това е работа на правителството, категорични са експертите.

Още от първия ден затворниците трябва да могат да се занимават със спорт, култура и да се обучават. „Това би била най-добрата превенция“, казва Мадран. Законовата база съществува отдавна: през 2005 година Белгия прие съответния закон, но дотук почти нищо не е направено. След атентата в Лиеж белгийският министър на правосъдието Коен Грийнс обяви, че смята да прекрати практиката затворниците да бъдат пускани в кратък отпуск. А експертите незабавно разкритикуваха идеята. „Случилото се е ужасяващо и трагично. Но този инцидент не бива да става повод за още по-голямо орязване на правата на затворниците“, казва по този повод Лоран Лардино.

Според криминолога Винсент Серон, това е крачка в неправилната посока. „Отпуските дават възможност на затворниците да се подготвят за реинтеграция в обществото“, казва той. По-скоро трябва да бъде подобрен обменът на информации между надзиратели, психолози, съдии и силите за сигурност, добавя Серон.