Никога досега не е имало толкова много фламандци, които избират партии, по един или друг начин свързани с идеята за фламандска независимост или поне автономия. В същото време очебийно много валонци отдадоха предпочитанията си на социалистите, а те искат тъкмо обратното: запазването на общата държава и вътрешнобелгийската солидарност.

Изборите задълбочиха още повече разединението на страната. Отявленият сепаратист Барт де Вевер - шеф на "Нов фламандски Алианс" и валонският лидер на социалистите Елио ди Рупо са натоварени с неблагодарната задача да измайсторят единно белгийско правителство.

Единна Белгия е възможна

Това все пак е възможно и необходимо. Още повече, че много фламандци искат да запазят единството на държавата, а и в сегашните кризисни времена избирателите очакват от нея силно ръководство по икономическите и финансови въпроси.

Все пак, новото белгийско правителство ще трябва да се заеме с реформата на държавните структури. То ще е принудено да предложи на фламандците повече децентрализация, включително и във финансовата политика, така че да намали устремния възход на сепаратистите. Нужно е да се реши и проблемът с изборния окръг на Брюксел и околността. Тамошните фламандци са ядосани от несекващият приток на франкофони, които изискват да се зачитат езиковите им права.

Време е за структурна реформа на държавата

В същото време радикалните фламандци трябва да осъзнаят, че не е възможно, в сърцето на Европа през 2010 година да се създава езиково и етнически чист остров. Те не би трябвало да се заблуждават и по това, че завинаги им е гарантирано по-голямото благосъстояние и заможност спрямо по-бедните валонци. Нещата могат и да се обърнат и тогава ще има нужда от солидарност в обратна посока.

На всичкото отгоре от 1 юли Белгия трябва да поеме и ротационното председателство на ЕС. Това става във време на екзистенциална икономическа и финансова криза, която все повече се превръща и в политическа. Още от сега може да се каже, че Белгия трудно ще се справи с тази задача, поради това, че страната явно ще се занимава предимно със самата себе си.

Как Европа ще запълни вакуума?

Вакуумът неминуемо ще се запълва от ръководствата на големите европейски държави. Също така неминуемо после "малките" ще се оплакват, че решенията са се взимали през главите им. А белгийската ситуация перфектно онагледява на цяла Европа, докъде води дребнавият регионализъм: до парализа и неспособност да се намират решения.