Коментар от Макс Хофман:

На Брюксел много неща му се прощават: архитектурните недоразумения, постоянните задръствания, боклуците по улиците, дори непрекъснатите валежи през есента. Нали има чадъри! И нали "чарът" на този "весел, луд и жизнен" град е един вид извинение за всички неуредици. Проблемът обаче е в това, че само с чар не можеш да ловиш терористи.

От няколко дни в Брюксел е обявено извънредно положение. На входната врата на европейската столица сякаш е окачена табела с надпис "Затворено". Метрото не се движи, училищата са затворени, всички събития, които предполагат събирането на много хора на едно място, са отложени. Жителите на Брюксел буквално са се покрили - не излизат навън, стоят си вкъщи далеч от прозорците, както препоръчаха властите, и се надяват, че полицията и армията ще предотвратят "непосредствено предстоящите нападения".

Поредният провал

Но си остава загадка защо изобщо някой има доверие в белгийските власти. Още много преди брюкселският квартал Моленбек да се сдобие с печалната си слава на ислямистки бастион, полицията на тази "чаровна" страна вече беше станала известна със своята некомпетентност. Срамен паметник на тази некомпетентност са провалите в разследването срещу педофила-убиец Марк Дютру, чиито зверства шокираха цяла Европа преди 20 години.

Но жителите на Брюксел, известни с пословичното си търпение, очевидно са готови да се доверят донякъде на своята полиция. Така например в неделя вечерта те послушно последваха призива на властите да си мълчат в социалните мрежи, докато текат мащабните операции по залавянето на предполагаеми терористи. Докато в много от кварталите на белгийската столица виеха сирени и хвърчаха димни гранати, хаштагът #BrusselsLоckDown в Туитър не предлагаше никакви съществени информации, а само снимки на... котки. Ето го отново това странно чувство за хумор, този прословут "чар" на белгийците.

И какво донесе всичко това? Нищо. Поне така изглежда. Имаше множество арести, но повечето от задържаните така или иначе са малко по-късно отново на свобода. И цялата тази дандания може да бъде оправдана единствено с издирването на предполагаемия атентатор от Париж Салах Абдеслам. Той е бил видян в Моленбек след нападенията на 13 ноември, а по-късно е бил забелязан в Лиеж и на магистралата към Германия. Звучи така, сякаш цяла Белгия е знаела къде се укрива терористът. Властите обаче очевидно не са в състояние да го заловят. И как да са в състояние при всичките тези отговорности, разпределени между толкова много хора. Не една, не две, а цели шест полицейски служби отговарят за сигурността в 19-те квартала на Брюксел. Към това се прибавя и езиковата мешавица. Едните говорят фламандски, а другите - френски. И понякога единият просто не разбира езика на другия. Тази бъркотия вече е водила до опустошителни последици. Например при железопътната катастрофа в Пекро през 2001 година, при която загинаха 12 души. Участващите в спасителната операция служители от Фландрия и Валония не можеха да общуват помежду си поради "езикови бариери".

Опасност за цяла Европа

Но да се върнем към брюкселските служби. Те знаят от десетилетия за ислямисткото котило в Моленбек. Но не предприеха нищо съществено - освен от време на време да хвърлят по някоя димна граната или пък да разбият някоя врата. А обстоятелството, че и сега - въпреки неколкодневното извънредно положение в Брюксел - тяхната дейност не дава почти никакви плодове, би трябвало да тревожи не само жителите на Брюксел. Некомпетентността на белгийските власти е междувременно опасност за цяла Европа.