Сръбската неправителствена организация "Младежка инициатива за човешки права" се бори срещу един широко разпространен мит в Сърбия: бившата югославска република не била изобщо замесена във въоръжените конфликти в Хърватия, Босна/Херцеговина и Косово през 1990-те години.

Това е позицията не само на повечето членове на сръбските правителства от последните три десетилетия. Повечето сърби също не вярват в участието на страната им във войните в бивша Югославия, а извършените по онова време престъпления не са им известни.

Младото поколение в днешна Сърбия знае малко или почти нищо за Вуковар или Сребреница. Според допитванията, 30% от сръбските ученици вярват, че тяхната страна не носи никаква отговорност за въоръжените конфликти от 90-те години на миналия век.

Масови гробове, затворнически лагери, полувоенизирани отряди

Целта на новопоявилия се сайт ratusrbiji.rs е да противопостави факти на незнанието и неверието. Поместените текстове, които се базират на документи, проучвания и съдебни присъди, доказват, че Сърбия е била активно замесена в югославските войни и че сръбската армия се е сражавала в Хърватия, Босна и Косово.

На сайта, който се подкрепя и от германското външно министерство, „Младежката инициатива за човешки права“ припомня наред с другото и това, че сръбските власти са се опитвали да укрият масовите гробове на избитите по време на войната в Косово (1998-1999) албанци, че по време на войните в Хърватия (1991-95) и Босна (1992-95) е имало затворнически лагери за хървати и босненци, и че сръбската армия е поддържала тясно сътрудничество със сръбските паравоенни формирования, за които се знае, че са вършили тежки престъпления. Същевременно сайтът разкрива и това, че хора, съдени от Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, днес участват активно в политическия живот на страната – като Воислав Шешел, който е депутат.

Кой е против истината?

Не всички в страната харесват критичния поглед към миналото и настоящето на Сърбия. След появата на сайта на 1 юни 2020 външният министър Ивица Дачич, бивш функционер на управлявалата по време на югославските войни Социалистическа партия, го определи като опит да се инструментализират военните престъпления от 90-те години за политически цели.

След това вестник „Вечерни новости“, който през 90-те години открито защитаваше тогавашния режим в Сърбия, излезе със заглавието „С пари от Берлин превръщат сърбите в нацисти: един нов сайт гъмжи от лъжи“. В материала Дачич критикува подкрепата на германското външно министерство за сайта и призовава западните посолства в Сърбия да оказват поддръжка на проекти, показващи страданията на сърбите, прогонени от Хърватия и Косово. Той твърди още, че „Младежка инициатива за човешки права“ се стремяла само да вземе пари от чужбина, възползвайки се от „утвърдената схема за сръбската вина“.

Истината не е само една

В отговор на запитване, отправено от сръбската агенция „Танюг“, германското посолство в Белград коментира обвиненията по следния начин: „С оглед на безподобните ужасяващи престъпления, извършени от германците по време на Втората световна война в Сърбия, ние като германско посолство смятаме, че е изключително важно да се занимаем с всички аспекти на историята“.

Освен това е важно да се разбере, че за всяко историческо събитие има различни субективни възпоменания и истини. Сайтът ratusrbiji.rs е ценен принос към дебатите за войните в бивша Югославия.

Ето и какво казва Марко Милосавлевич от „Младежка инициатива за човешки права“: „Като млади хора, израснали с бремето на тези престъпления, ние не искаме да прибягваме към понятията колективна вина или колективна жертва на една нация – става дума за уважение към жертвите, независимо от тяхната националност“.

Наказателна отговорност

Но младите от организацията настояват и за търсенето на наказателна отговорност от тези, които са извършили престъпленията. „Коментарът на министър Дачич е защита на престъпленията, извършени от сръбския режим през 90-те години“, казав Милосавлевич. „В това се вписва обстоятелството, че сегашното правителство чества като герои много от осъдените военнопрестъпници и им оказва политическа подкрепа.“