Сигналите от американската администрация показват, че скоро ще чуем официално решение за това къде и кога ще бъдат разположени европейските елементи от противоракетния щит на САЩ. „Изтеклата” във вестник „Вашингтон пост” информация от „анонимни източници в Пентагона”, че САЩ са на крачка от активирането на „частичен щит в южната част на Източна Европа” на вашингтонски език е просто предизвестие за задаващо се решение.

Турция - вън от сметките?

Официалното известие едва ли ще се появи преди срещата на върха на НАТО в Лисабон през ноември, тъй като изведнъж щитът в Европа се превърна от американски в ”натовски”. Но и най-наивните са наясно, че „американската” и „натовската” противоракетна система не са съвсем едно и също нещо, а решението на НАТО в Лисабон през ноември се подготвя сега не другаде, а във Вашингтон.

Сигналите, идващи понастоящем от Вашингтон, предизвестяват и нещо друго, а именно, че България ще е страната-домакин на американския радар в Европа. На твърденията, че алтернатива на България е южната й съседка Турция, трябва да се гледа скептично. Във Вашингтон няма да намерите нито един експерт, който да вярва, че с оглед на сегашните напрегнати отношения САЩ биха се възползвали от Турция. Така че, радарът, който можеше да се „приземи” в Турция, сега по всяка вероятност ще се озове в България - смятат много американски анализатори.

Това становище се застъпва в известна степен и от анализ на „Глобал рисърч” - канадската организация, която е известна с борбата си срещу медийната дезинформация. От „Глобал рисърч” твърдят, че българският военен министър Аню Ангелов е бил „привикан във Вашингтон за 6 дни през юни” с цел „започване на технически преговори за противоракетната отбрана на НАТО в Европа”.

Аню Ангелов получил "нареждания"?

Авторът на анализа настоява, че България, подобно на Румъния, ще приеме на своя територия новите антибалистични ракети-прихващачи СМ-3. Според него по време на посещението си във Вашингтон Аню Ангелов е получил „нареждания” относно ПРО, а изказвания на министъра след завръщането му в България потвърдили, че България „ще се присъедини към програмата за прихващане на ракети в Европа”.

Анализът е критичен към някои от действията на България, която, според автора, откакто е членка на НАТО получавала заповеди от Белия дом, Държавния департамент и Пентагона, сега обаче представяла предстоящото си включване в ракетния щит като свое собствено желание.