От 20 години насам 50-годишният украинец Николай пътува постоянно от родината си до Полша и обратно. Казва, че такива като него има премного: "При нас, в Тернопол, почти всички заминаха за чужбина - за Полша, Русия, Италия или Белгия. Семействата са разкъсани. Жена ми чисти в Италия, големият син преживява в чужбина с временна работа, зет ми работи в строителния бранш, но изкарва не повече от 400 долара на месец. В Полша аз получавам двойно повече, но съм си вкъщи само веднъж на всеки 6 месеца, колкото да си взема нова виза", разказва Николай.

Уморителният труд е издълбал следи по лицето му, ръцете му са загрубели, но пък в родния му Тернопол, който преди Втората световна война е бил полски, междвременно се издига чисто новата му къща.

"Работил съм и по 18 часа на ден, без почивка. Нас, украинците, ни експлоатират повече от местните работници, а и ни плащат по-малко", казва украинецът и добавя: "Може би като един вид отмъщение за зверствата, извършени през Втората световна война от украински бунтовници по тогавашните полски земи".

Заради детето

40-годишната Виктория, родом от Одеса, продава евтини покривки на пазара в Краков. От това не се забогатява, но все пак за месец тя изкарва толкова, колкото в родината си за цяло тримесечие. Дори успява да поспести нещичко. Полякиня, която преминавайки покрай щанда с покривките чува разговора ни, недоверчиво клати глава: "Какви ти спестявания? След присъединяването на Полша към ЕС около 2 милиона млади хора заминаха за чужбина, защото нямаха никаква перспектива в една страна, в която средните месечни доходи са под 1 000 евро", казва минувачката.

Украинката Виктория обаче се е научила да се радва и на малкото, с което разполага. Тя живее заедно с още две жени в малко жилище от 30 кв.м., цепи всяка стотинка на две, само и само да осигури по-добро бъдеще на дъщеря си Олга.

Доминика, адвокатка от Варшава, познава много подобни съдби. Нейната собствена майка напуснала Полша, за да чисти домове в Германия. И каква ирония на съдбата: самата Доминика днес ползва услугите на една украинка, която по образование е счетоводителка, но в Полша работи като домашна прислужница, за да подпомага финансово дъщеря си.

Парадокси

Грижи за възрастни хора и бебета, бране на ягоди, чистене по домовете - 37-годишната украинка София вече е работила какво ли не в Полша. Независимо от това, че е висшистка и говори полски без акцент, във Варшава тя не успява да си намери добре платена работа.

Ръководителят на Краковското сдружение за културен обмен Якуб Кочолек от около 5 години насам се е посветил на задачата да защитава правата на украинските работници в Полша. "От началото на украинската криза насам поляците проявяват много силно чувство на солидарност с украинците - това е факт. Факт е обаче също така, че хора с докторски титли са принудени да изкарват прехраната си с бране на ягоди. Това не е нормално! Още повече,че украинците са наистина образцови имигранти, те се интегрират много лесно", посочва Якуб Кочолек.